— Уил! Моля те. — В гласа на майка му се долавяше лека истерия. — Моля те, не го прави!
О, господи, помислих си. Това не е за мен. Преглътнах с усилие. Мъжът продължаваше да ме зяпа. Сякаш очакваше да направя нещо.
— Аз… аз съм Лу. — Разтрепереният ми глас наруши тишината. За миг се почудих дали да протегна ръка, но се сетих, че той няма да може да я поеме, и махнах едва-едва. — Съкратено от Луиза.
За мое изумление, чертите му се изгладиха и главата му се изправи.
Уил Трейнър ме изгледа внимателно, върху устните му играеше едва забележима усмивка.
— Добро утро, госпожице Кларк — произнесе той. — Разбрах, че вие сте новата ми помощничка.
Нейтън беше свършил с нагласянето на стъпенките. Докато се изправяше, поклати глава.
— Вие сте лош човек, господин Т. Много лош. — Ухили се и ми подаде грамадната си ръка, която поех немощно. Нейтън изглеждаше невъзмутим. — Понякога шегите на Уил са стряскащи. Ще свикнете. Лае, но не хапе.
Госпожа Трейнър стискаше кръстчето на врата си с тънки побелели пръсти. Движеше го несъзнателно нагоре-надолу по тънката златна верижка, явно нервен тик. Лицето й беше напрегнато.
— Е, госпожице Кларк, ще ви оставя да се опознаете. Повикайте ме по интеркома, ако се нуждаете от помощ. Нейтън ще ви обясни какви са рутинните процедури и как работи оборудването на Уил.
— Аз съм тук, мамо. Държиш се така, сякаш ме няма. Мозъкът ми не е парализиран. Все още.
— Ако смяташ да се държиш така, Уил, мисля, че е по-добре госпожица Кларк да говори направо с Нейтън. — Забелязах, че майка му не го гледа. Очите й бяха вперени на около трийсет сантиметра над пода. — Днес ще работя вкъщи, госпожице Кларк. По обед ще се отбия да видя как вървят нещата.
— Добре — произнесох с писклив гласец.
Госпожа Трейнър изчезна. Мълчахме, докато слушахме как отривистите й стъпки заглъхват в коридора, водещ от пристройката към къщата.
Накрая Нейтън наруши мълчанието:
— Нали нямаш нищо против да обясня на госпожица Кларк какви са лекарствата ти, Уил? Телевизия ли ще гледаш? Или искаш да слушаш музика?
— Радио „Четири“, ако обичаш, Нейтън.
— Разбира се.
Влязохме в кухнята.
— Госпожа Т. Каза, че нямате голям опит с квадриплегици?
— Така е.
— Добре. Днес няма много да ви затруднявам. В тази папка пише почти всичко за грижите около Уил, вътре са и номерата за спешни случаи. Съветвам ви да прочетете всичко в папката, когато ви остане свободно време. Сигурно ще имате достатъчно.
Нейтън взе един ключ от колана си и отвори шкаф, пълен догоре с кутийки и малки пластмасови шишенца с лекарства.
— С повечето от тези неща работя аз, но е добре и вие да знаете къде се намират в случай на нужда. На стената има лекарствен график, оттам ще видите какво взема Уил всеки ден. Ако му давате нещо допълнително, трябва да го отбележите тук… — Той посочи къде. — … но по-добре се консултирайте предварително с госпожа Т., поне на този етап.
— Не знаех, че ще му давам лекарствата.
— Не е трудно. В повечето случаи той знае от какво има нужда. Но може да се нуждае от малко помощ, за да ги изпие. Обикновено използваме тази висока чаша. Може също да ги стривате в това хаванче и да ги разтваряте в напитките.
Взех едно от шишенцата. Толкова много лекарства бях виждала само в аптека.
— Така… Уил пие две лекарства за кръвното налягане. Това е за сваляне на кръвното преди лягане, а това — за повишаване, след като се събуди сутрин. Тези пие доста често, те успокояват мускулните спазми — трябва да му давате по едно сутрин и едно следобед. Тях ги преглъща лесно, защото са малки и имат покритие. Тези са за спазмите на пикочния мехур, а тези — за киселините в стомаха. Понякога ги пие след ядене, ако почувства дискомфорт. Това са антихистамини, взема ги сутрин, а тук са спрейовете за нос, но за тях имам грижата аз, преди да си тръгна, тъй че не се безпокойте. Може да пие парацетамол, ако има болки, понякога взема и хапчета за сън, но от тях става раздразнителен, затова гледаме да ги ограничаваме.
Той вдигна друго шишенце.
— Тези са антибиотиците, които пие на всеки две седмици при смяната на катетъра. Тях му ги давам аз, а ако случайно отсъствам, оставям ясни инструкции. Доста са силни. Това са кутии с гумени ръкавици, ако изобщо се наложи да го миете. Има и крем, ако се разрани, но откакто спи на надуваем дюшек, е доста добре.