— Толкова си красива.
— Много смешно.
— Ела тук — подкани ме той. — Искам те още по-близо до себе си.
Отново легнах, с лице към него. Видях часовника над вратата и изведнъж осъзнах, че времето изтича. Взех ръката му и я увих плътно около себе си, обвих го нежно с ръцете и с краката си и телата ни се преплетоха. Повдигнах пръстите му — прекрасните му пръсти — и ги зацелувах, усещайки как той леко стиска моите. Сега тялото му ми беше толкова познато. Опознала го бях така, както никога не бях познавала тялото на Патрик — силните и уязвимите му страни, белезите и уханието. Доближих лицето си толкова близо до неговото, че чертите му станаха неясни и започнах да се губя в тях. Погалих косата му, кожата му, челото му с връхчетата на пръстите си, по бузите ми се застичаха сълзи, носът ми беше опрян в неговия и през цялото време той ме наблюдаваше безмълвно, изучаваше ме напрегнато, сякаш искаше да вземе със себе си всяка моя молекула. Вече се отдалечаваше, оттегляше се някъде, където не можех да го достигна.
Целунах го, опитвайки се да го върна обратно. Целунах го и оставих устните си върху неговите, дъхът ни се сля и сълзите от моите очи се превърнаха в сол върху неговата кожа, и си казах, че някъде в пространството миниатюрни частици от него ще станат миниатюрни частици от мен, поети, погълнати, живи, вечни. Исках да притисна всяко късче от мен в него. Исках да му влея волята си. Исках да споделя с него всяка глътка живот и да го принудя да живее.
Осъзнах, че се боя да живея без него.
Кой ти е дал право да разбиваш живота ми, искаше ми се да го попитам, а на мен не ми е позволено да имам думата за твоя?
Но бях обещала.
Затова го държах в прегръдките си — Уил Трейнър, бившия финансов магьосник в Ситито, бившия бънджи скачач, спортист, пътешественик, любовник. Притисках го до гърдите си и не казах нищо, само безмълвно му повтарях, че го обичам. О, как само го обичах!
Не мога да кажа колко дълго останахме така. Дочувах смътно тих разговор отвън, шум от обувки, църковна камбана, която биеше в някакво отдалечено място. Накрая усетих как той въздъхна дълбоко, почти потрепери, и отметна глава — само на няколко сантиметра, за да можем да се виждаме ясно.
Примижах и го погледнах.
Той ми отправи лека усмивка, почти извинение.
— Кларк — каза тихо, — би ли извикала родителите ми?
Двадесет и седма глава
БРИТАНСКА КРАЛСКА ПРОКУРОРСКА СЛУЖБА
На вниманието на:
Директора на Прокурорската служба
Относно: Уилям Джон Трейнър
4 септември 2009 г.
Следователите са разговаряли с всички, свързани с горния случай — за целта прилагам папка със съответните документи.
Обект на разследване е господин Уилям Трейнър, 35-годишен бивш партньор във фирмата „Мадингли Луинс“, със седалище в лондонското Сити. Господин Трейнър е получил гръбначно увреждане в пътна злополука през 2007 година и е бил диагностициран като квадриплегик С 5/6 (с ограничено движение само на едната ръка), който се нуждае от грижи 24 часа в денонощието. Приложено е медицинското му досие.
Документите показват, че господин Трейнър се е постарал да уреди правните си дела известно време преди пътуването си до Швейцария. Изпратено ни беше подписано и заверено завещание от неговия адвокат, господин Майкъл Лолър, както и копия от всички необходими документи, свързани с неговите предварителни консултации с клиниката.
Семейството на господин Трейнър, както и всичките му приятели, са изразили несъгласието си с декларираното от него желание да сложи преждевременно край на живота си, но предвид медицинското му досие и предишните опити да отнеме живота си (подробно описани в приложената болнична документация), неговия интелект и сила на характера, те явно са били неспособни да го разубедят, дори през удължения шестмесечен период, договорен с него специално за тази цел.
Един от наследниците според завещанието на господин Трейнър е неговата домашна асистентка, госпожица Луиза Кларк. Предвид ограниченото време на нейното общуване с господин Трейнър, нормално е да бъдат зададени въпроси за степента на неговата щедрост към нея, но всички заинтересовани страни отказват да оспорват изразеното от господин Трейнър желание, което е правно документирано. Луиза Кларк е била разпитана подробно няколко пъти и според полицията е положила всички усилия да отклони господин Трейнър от намерението му (моля, вижте нейния „Календар на пътешествията“, включен като доказателствен материал).