Трябва също да се отбележи, че майката, госпожа Камила Трейнър, дългогодишен уважаван съдия, е подала оставката си с оглед на обществената реакция, предизвикана от случая. Става ясно, че тя и господин Трейнър са се разделили скоро след смъртта на сина им.
Тъй като извършването на асистирано самоубийство в чужди клиники е нещо, което Кралската прокуратура не поощрява, и съдейки от събраните доказателства, явно е, че действията на семейството на господин Трейнър и на неговите служители попадат в рамките на възможно преследване от закона.
1. Господин Трейнър е изразил „доброволно, ясно, осъзнато и информирано“ желание да вземе подобно решение.
2. Няма доказателства за психическо заболяване или за принуда от друго лице.
3. Господин Трейнър е посочил недвусмислено, че желае да извърши самоубийство.
4. Уврежданията на господин Трейнър са били тежки и нелечими.
5. Действията на лицата, придружаващи господин Трейнър, имат незначителен принос или влияние за решението му.
6. Действията на лицата, придружаващи господин Трейнър, може да се квалифицират като неохотна помощ предвид категоричното желание от страна на жертвата.
7. Всички въвлечени страни са оказали пълно съдействие на полицията при разследването на този случай.
Предвид изложените факти, добрата репутация на всички лица и приложените доказателства, в този случай не е в обществен интерес да се организира съдебно преследване.
Предлагам, ако и когато се направи публично изявление в този смисъл, директорът на Прокурорската служба да даде ясно да се разбере, че случаят Трейнър не представлява прецедент и че Кралската прокурорска служба ще продължи да преценява всеки случай според спецификата му и конкретните обстоятелства.
С най-добри пожелания,
Шейла Макинън
Кралска прокурорска служба
Епилог
Просто следвах инструкциите.
Седях под сянката на тъмнозелената тента на кафенето, прозявах се и обхождах с поглед Рю де Франк Буржоа. Мекото слънце на парижката есен топлеше лицето ми. Сервитьорът с галска експедитивност бе поставил пред мен чиния кроасани и голяма чаша шварц кафе. Стотина метра по-надолу двама велосипедисти спряха на светофара и подеха разговор. Единият носеше синя раница, от която стърчаха две големи франзели. Във въздуха, топъл и задушен, се усещаше ароматът на кафе и острата миризма на нечия току-що запалена цигара.
Свърших писмото от Трина (казваше, че искала да се обади, но не можела да си позволи международен разговор заради цената). Била на първо място в курса по „Счетоводство — второ ниво“ и имала нов приятел — Съндийп, който още не бил решил дали да работи във фирмата на баща си (импорт експорт в района на Хийтроу) и бил „по-бос“ в музиката и от нея. Томас страшно се радвал, че ще е в по-горен клас в училище. Татко се справял все така страхотно като шеф на поддръжката и ми изпращал поздрави. Тя беше почти сигурна, че мама скоро ще ми прости. Определено е получила писмото ти. Знам, че го прочете. Дай й време.
Отпих от кафето си, пренасяйки се за миг на Ренфру Роуд — в дома, който ми се струваше отдалечен на хиляди километри. Седях, присвила леко очи на слънцето, и гледах как една жена със слънчеви очила се оглежда в стъклена витрина. Сви устни при вида на отражението си, поизправи гръб и продължи по пътя си.
Оставих чашата и въздъхнах. После взех другото писмо, писмото, което носех у себе си шест седмици.
Отпред на плика, под името ми, с главни букви беше напечатано:
„ДА СЕ ПРОЧЕТЕ САМО В КАФЕНЕ «МАРКИЗ», РЮ ДЕ ФРАНК БУРЖОА, С КРОАСАНИ И ГОЛЯМО КАФЕ СЪС СМЕТАНА НА МАСАТА.“
Бях се засмяла, макар и през сълзи, когато прочетох надписа за първи път — типично за Уил, да раздава заповеди до последно.
Сервитьорът — висок чевръст мъж с дузина листчета, подаващи се изпод престилката му — се обърна и улови погледа ми. Наред ли е всичко? — питаха вдигнатите му вежди.
— Да — отвърнах аз. После добавих малко срамежливо: — Oui.
Писмото беше напечатано. Разпознах шрифта от картичката, която ми беше изпратил Уил преди време. Облегнах се на стола си и зачетох: