— Беше ужасно — обяснявах на Патрик, докато се чудех дали мога да си поръчам чийзкейк, без компанията да ме отлъчи като прокажена. — Приятелката му и най-добрият му приятел.
— Не можеш да я виниш — отвърна той. — Нали не ми казваш, че ще останеш с мен, ако се парализирам от врата надолу?
— Разбира се.
— Не, няма. А и аз няма да го очаквам.
— Аз обаче ще го направя.
— Само че аз няма да те искам. Няма да искам някой да остане с мен от съжаление.
— Кой казва, че ще е от съжаление? Нали отвътре ще си същият?
— Изобщо няма да съм същият. — Той сбърчи нос. — Няма да ми се живее. Да разчиташ на другите за всичко. Някакви непознати да ти бършат задника.
Мъж с бръсната глава навря лице помежду ни.
— Пат — поиска да знае той, — опита ли новата енергийна напитка, дето е като гел? Миналата седмица една такава ми експлодира в раницата. Не бях виждал подобно нещо.
— Не съм, Трит. На мен ми дай бананова и „Лукозейд“.
— Дазър пи диетична кола на триатлона „Норсмен“. Изсмука я цялата на две хиляди метра височина. Скъсахме се от смях.
Аз се усмихнах едва-едва.
Мъжът с бръснатата глава изчезна и Патрик отново се обърна към мен. Явно продължаваше да размишлява върху съдбата на Уил.
— Господи. Като си помисля за всички неща, които няма да мога да правя… — Той поклати глава. — Няма да мога да тичам, да карам колело. — Погледна ме, сякаш изведнъж се беше сетил. — И да правя секс.
— Разбира се, че ще можеш да правиш секс. Просто жената трябва да е отгоре.
— Сигурно ще се задушим.
— Много смешно.
— Пък и ако си парализиран от шията надолу, предполагам, че… ъъъ… инструментът ти няма да функционира както трябва.
Помислих си за Алиша. „Опитах всичко — беше ми казала. — Наистина. Месеци наред.“
— Сигурно при някои хора е така. Но все трябва да има начин… ако човек прояви въображение.
— Да бе! — Патрик отпи от водата си. — Защо не го попиташ утре? Нали каза, че е ужасен. Може да е бил такъв и преди злополуката. Може би това е истинската причина да го зареже. Мислила ли си за това?
— Не знам… — Спомних си фотографията. — Двамата изглеждаха много щастливи заедно. — Но какво доказваше една снимка? Вкъщи имаше фотография в рамка, на която се усмихвах лъчезарно на Патрик, сякаш току-що ме бе измъкнал от горяща сграда, а в действителност тъкмо го бях нарекла „пълен кретен“ и той бе отговорил: „О, я се разкарай!“.
Патрик беше изгубил интерес.
— Ей, Джим… Джим, успя ли да погледнеш новите олекотени велосипеди? Струват ли си?
Оставих го да смени темата и се замислих върху думите на Алиша. Представях си живо как я е отблъснал Уил. Но все пак, ако обичаш някого, не трябва ли да останеш с него? Да му помогнеш да излезе от депресията? „В здраве и в болест“ и тъй нататък?
— Ще пиеш ли още нещо?
— Водка с тоник. Диетичен тоник — отвърнах, когато той вдигна вежди.
Патрик сви рамене и се упъти към бара.
Бях започнала да се чувствам малко виновна заради начина, по който обсъждахме работодателя ми. Особено когато осъзнах, че сигурно бе подложен на това през цялото време. Почти невъзможно беше да не правиш предположения за по-интимните аспекти от живота му. Изключих. Край мен разговаряха за тренировъчен уикенд в Испания. Слушах с половин ухо, докато Патрик се появи отново и ме смушка.
— Какво ще кажеш?
— За кое?
— Да изкараме един уикенд в Испания. Вместо почивката в Гърция. Можеш да се излежаваш край басейна, ако не ти се участва в колоездачната обиколка. Все още можем да купим от евтините билети. Дотогава има шест седмици.