— Повдигни ме и ме обърни, после вдигни горната част на леглото. Тук… — Кимна ми да приближа. — Пъхни ръце под моите, сключи ги на гърба ми и се опитай да ме повдигнеш. Подпри се на леглото, така няма да си напрягаш гърба.
Не можех да се преструвам, че не ми е неловко. Посегнах към него, миризмата му изпълни ноздрите ми, топлата му кожа докосна моята. Не бих могла да бъда по-близо, освен ако не започнех да му гриза ухото. Тази мисъл ме смути и ми беше трудно да се овладея.
— Какво?
— Нищо. — Поех си дъх, сключих ръце и се наместих така, че да го хвана удобно. Беше по-широкоплещест, отколкото очаквах, и сякаш по-тежък. После, след като преброих до три, го повдигнах.
— Исусе! — простена той в рамото ми.
— Какво? — Насмалко да го изпусна.
— Ръцете ти са ледени.
— Е, ако си беше направил труда да станеш от леглото, щеше да знаеш, че навън вали сняг.
Казах го с шеговит тон, но изведнъж осъзнах, че кожата му под тениската е гореща — осезаема топлина и сякаш идваше някъде дълбоко отвътре. Той простена леко, докато го нагласях върху възглавницата, затова се опитах да действам по-бавно и внимателно. Посочи ми дистанционното, което щеше да изправи главата и раменете му.
— Но не прекалено — промърмори той. — Завива ми се свят.
Включих нощната лампа въпреки протеста му, за да видя лицето му.
— Уил… как си? — Трябваше да го повторя, преди да ми отговори:
— Не е най-добрият ми ден.
— Искаш ли болкоуспокоителни?
— Да… от силните.
— Може би няколко парацетамола?
Той се облегна на хладната възглавница с въздишка.
Дадох му високата чаша и го гледах как преглъща.
— Благодаря — каза и изведнъж се почувствах неловко.
Затвори очи и известно време просто стоях на вратата и го наблюдавах, гърдите му под тениската се издигаха и спускаха, устата му беше леко отворена. Дишането му бе плитко и може би малко по-затруднено от обикновено. Но никога не го бях виждала извън количката и не знаех дали не се дължи на това, че е легнал.
— Върви — промърмори той.
Оставих го сам.
Четях си списанието и вдигах глава само колкото да видя как снегът се трупа все повече около къщата и пълзи в пухкава маса към перваза на прозореца. Мама ми изпрати съобщение на мобилния в 12:30 ч., за да ми каже, че татко не можел да изкара колата на пътя. „Не си тръгвай, без първо да ни позвъниш“ — нареди ми тя. Зачудих се какво възнамерява да прави — да изпрати татко с шейна и някой санбернар?
Изслушах новините по местното радио: задръстванията по магистралата, спирането на влаковете и временното затваряне на училищата, предизвикани от неочакваната снежна буря. Отидох пак в стаята на Уил и отново го погледнах. Цветът му не ми хареса. Беше блед, върху бузите му бяха избили червени петна.
— Уил? — прошепнах.
Той не помръдна.
— Уил?
Усетих лек пристъп на паника. Произнесох името му два пъти на висок глас. Нямаше отговор. Накрая се наведох над него. Лицето му бе застинало, гърдите му не помръдваха. Дъхът му. Трябваше да проверя дъха му. Приближих лице до неговото и когато не улових дъх, протегнах ръка и го докоснах нежно по челото.
Уил трепна и отвори рязко очи, само на сантиметри от моите.
— Извинявай. — Отскочих назад.
Той примигна и огледа стаята, сякаш е бил някъде много далеч.
— Лу е — обясних, не бях сигурна дали ме е познал.
На лицето му се изписа леко раздразнение.
— Знам.
— Искаш ли супа?
— Не. Благодаря ти. — Той затвори очи.
— Още обезболяващи?
Върху скулите му бе избила фина пот. Протегнах ръка, юрганът му беше доста топъл и влажнееше. Притесних се.
— Трябва ли да направя нещо? В случай че Нейтън не успее да дойде?
— Не… Добре съм — промърмори той и отново затвори очи.
Прегледах папката, опитвайки се да разбера дали не пропускам нещо. Отворих шкафа с лекарствата, кутиите с гумени ръкавици и марлите и осъзнах, че нямам и най-малка представа как да ги използвам. Позвъних по интеркома, за да говоря с бащата на Уил, но звънът отекна в празна къща. Чувах ехото в другото крило.
Канех се да позвъня на госпожа Трейнър, когато задната врата се отвори и се появи Нейтън, увит в няколко ката дебели дрехи, с вълнен шал и шапка — лицето му едва се виждаше. С него нахлу вълна от студен въздух и лека снежна вихрушка.