Исках да проявявам интерес към заниманията му, наистина исках. Ходех на вечерните събирания на клуба по триатлон, опитвах да се сприятеля с момичетата от клуба. Но скоро осъзнах, че съм някаква аномалия — другите момичета или си нямаха приятел, или излизаха с някой също толкова внушителен физически. Двойките си помагаха на тренировките, планираха уикенди в еластични шорти и в портмонетата си носеха снимки как завършват триатлона ръка за ръка или сравняват самодоволно получените медали. Беше неописуемо.
— Не ми е ясно защо се оплакваш — отвръщаше сестра ми, когато й го казвах. — Аз съм правила секс само веднъж, откакто родих Томас.
— Моля? С кого?
— О, с някакъв тип, който дойде в цветарския магазин. Просто исках да се уверя, че все още го мога.
А когато видя, че ченето ми увисна, добави:
— О, не прави такава физиономия! Не беше през работно време. А и човекът купуваше цветя за погребение. Ако бяха цветя за съпругата, не бих го докоснала с пръст. Или с гладиола.
Не че съм някаква сексманиачка — все пак бяхме заедно от доста време. Просто някаква перверзна част от мен бе започнала да поставя под въпрос собствената ми привлекателност.
Патрик нямаше нищо против, че се обличах „оригинално“, както се изразяваше. Ала се чудех дали бе напълно искрен. Работата му, целият му социален живот сега се въртеше около контрола над плътта — бореше се с нея, редуцираше я, оформяше я. Ами ако на фона на тия стегнати малки дупета в анцузи моето изведнъж започнеше да му се струва грозно? Ами ако взискателните му очи започнеха да намират извивките на тялото ми — които винаги бях определяла като приятно закръглени — за отблъскващи?
Такива мисли се въртяха в главата ми, когато госпожа Трейнър се появи и почти нареди на Уил да излезем навън.
— Извиках хора да направят пролетно чистене и си помислих, че може да се порадваш на хубавото време, докато работят в къщата.
Очите на Уил срещнаха моите, веждите му се повдигнаха едва забележимо.
— Не е точно предложение, нали, майко?
— Просто си помислих, че малко чист въздух ще ти се отрази добре — отвърна тя. — Рампата е спусната. Луиза, добре би било да приготвиш нещо за хапване навън.
Идеята не беше толкова неразумна. Градината бе красива. Сякаш с лекото повишаване на температурите всичко изведнъж бе решило да изглежда малко по-зелено. Нарцисите бяха изникнали като че от нищото и жълтите им главички подканяха цветята да се появят. Кафявите клони бяха напъпили, многогодишните растения си пробиваха предпазливо път в тъмната лепкава пръст. Отворих вратите и излязохме навън — Уил се опитваше да кара количката само по застланата с каменни плочи пътека. Направи ми знак да седна на една пейка от ковано желязо с възглавница на нея и известно време останах там, докато двамата излагахме лицата си на оскъдната слънчева светлина и слушахме жизнерадостната крамола на врабците в живия плет.
— Нещо не си във форма?
— Какво имаш предвид?
— Мълчалива си.
— Нали каза, че предпочиташ да мълча.
— Не чак толкова. Притесняваш ме.
— Добре съм — уверих го аз. И продължих: — Мисля си за приятеля ми, ако наистина те интересува.
— Аха — промърмори той. — Бегача.
Отворих очи, колкото да видя дали ме поднася.
— Какъв е проблемът? — попита той. — Хайде, кажи на чичо Уил.
— Не.
— Майка ми ще виси на главите на чистачките поне още един час. Ще ти се наложи да кажеш нещо.
Изправих гръб и обърнах лице към него. На количката му имаше специално копче, с което можеше да издигне седалката така, че да е на същата височина като събеседника си. Не го използваше често, защото му се завиваше свят, но сега го направи. На практика трябваше да вдигна очи към лицето му.
Загърнах се в палтото си и примижах срещу него.
— Добре. Кажи ми какво искаш да знаеш.
— Откога сте заедно? — попита той.
— Малко повече от шест години.
Уил изглеждаше изненадан.
— Това е много време.
— Да — съгласих се. — Така е.
Наведох се и го наметнах с едно одеяло. Слънцето беше измамно топло — обещаваше повече, отколкото можеше да даде. Помислих си за Патрик, който тази сутрин бе станал точно в 6:30 ч., за да бяга. Може би и аз трябваше да започна да бягам, та да станем като ония облечени в ликра двойки. Може би трябваше да си купя дантелено бельо и да потърся секс съвети онлайн. Знаех, че няма да направя нито едното, нито другото.