В това бръснене на Уил имаше нещо странно интимно. Докато работех, осъзнах, че съм разчитала на количката като бариера; че неговата неподвижност няма да позволи промъкването на сексуален подтекст. Само че не беше така. Невъзможно бе да си толкова близко до някого, да усещаш как кожата му се опъва под връхчетата на пръстите ти, да вдишваш въздуха, който издишва, лицето ти да е едва на сантиметри от неговото — и да не се почувстваш малко неуверен. Когато стигнах до другото му ухо, вече се чувствах неловко, сякаш бях прекрачила невидима линия.
Навярно Уил разчиташе леките промени по натиска на ръцете ми върху кожата му; може би просто бе по-чувствителен към настроенията на околните. Но отвори очи и видях, че гледа в моите.
Последва кратка пауза, след което той произнесе с непроменено лице:
— Не ми казвай, че си ми обръснала веждите.
— Само едната — успокоих го. Изплакнах острието с надеждата, че червенината ще е изчезнала от лицето ми, когато се обърна. — Така — промърморих накрая. — Достатъчно ли ти беше? Мисля, че Нейтън скоро ще дойде.
— А косата ми? — попита той.
— Наистина ли искаш да я подстрижа?
— Щом си започнала.
— Мислех, че ми нямаш доверие.
Той сви рамене, доколкото му бе възможно. Едва забележимо помръдване.
— Не е висока цена, ако така ще спреш да мрънкаш седмица-две.
— Божичко, майка ти ще е очарована! — възкликнах, докато бършех едно забравено петно от пяната за бръснене.
— Но ние няма да допуснем това да ни спре, нали?
Подстригах го в дневната. Запалих огъня, сложихме филм във видеото — американски трилър — и аз увих хавлиена кърпа около раменете му. Бях предупредила Уил, че съм изгубила тренинг, но му казах, че едва ли ще изглежда по-зле от сега.
— Благодаря ти — бе промърморил той иронично.
Залових се за работа, като оставях косата му да се плъзга между пръстите ми и се мъчех да си припомня наученото във фризьорския салон. Уил, загледан във филма, имаше отпуснат и почти доволен вид. От време на време ми казваше нещо за филма — къде още е играл главният герой, кога го е гледал за първи път — и аз хъмках заинтригувано, за да покажа, че го слушам (както правех, когато Томас ми показваше играчките си), макар че цялото ми внимание бе насочено към косата му — боях се да не оплескам работата. Най-после свалих по-голямата част и минах пред Уил, за да видя как изглежда.
— Е? — Той натисна паузата на дивидито.
Изправих се.
— Не знам дали ми харесваш с толкова открито лице. Малко е изнервящо.
— Усещам хлад — отбеляза той, докато въртеше глава наляво-надясно, сякаш да установи как точно се чувства.
— Чакай малко — казах аз. — Ще донеса две огледала. Така ще можеш да се видиш по-добре. Само не мърдай. Има още малко за довършване. Някое и друго ухо за клъцване.
Бях в банята и ровех в чекмеджетата за малко огледало, когато чух отварянето на вратата; два броя забързани стъпки и гласа на госпожа Трейнър — възбуден, разтревожен:
— Джорджина, моля те, недей.
Вратата на дневната се отвори рязко. Взех огледалото и хукнах натам. Не исках да видят, че отново липсвам. Госпожа Трейнър бе застанала на вратата на дневната, закрила уста с ръце, явно свидетелка на невиждана конфронтация.
— Не съм срещала по-голям егоист от теб! — викаше млада жена. — Не мога да повярвам, Уил. И преди беше егоист, а сега нямаш равен.
— Джорджина! — Госпожа Трейнър ме погледна за миг, когато се появих. — Моля те, спри!
Заобиколих я и влязох в стаята. Уил, с хавлия на раменете и кичури мека кестенява коса, нападали около количката, се бе обърнал към една млада жена. Дългата й тъмна коса беше прибрана небрежно на тила. Имаше тен и носеше скъпи джинси и велурени ботуши. Чертите й бяха красиви и правилни, както тези на Алиша, изумително белите й зъби напомняха реклама за паста за зъби. Не можех да не ги видя, защото тя продължаваше да съска с изкривено от гняв лице:
— Не мога да повярвам. Не мога да повярвам, че дори си го мислиш. Какво си въобразяваш, че…
— Моля те, Джорджина! — Госпожа Трейнър повиши рязко тон. — Сега не е моментът.
Уил се взираше право напред в някаква невидима точка, с безизразно лице.
— Хммм… Уил? Имаш ли нужда от нещо? — попитах тихо.