— Вие коя сте? — Жената се обърна рязко. И тогава видях, че очите й са пълни със сълзи.
— Джорджина — намеси се Уил, — запознай се с Луиза Кларк, моята компаньонка и невероятно изобретателна фризьорка. Луиза, запознай се със сестра ми — Джорджина. Летяла е чак от Австралия, за да ми се накара.
— Чудесно знаеш за какво говоря — озъби се Джорджина. — Мама ми каза. Тя ми казва всичко.
Никой не помръдна.
— Да изляза ли? — попитах аз.
— Добра идея. — Госпожа Трейнър стискаше облегалката на дивана, кокалчетата на пръстите й бяха побелели.
Изнизах се от стаята.
— Всъщност, Луиза, може би сега е моментът да излезеш в обедна почивка.
Значи, пак щях да седя под навеса на автобусната спирка. Взех си сандвичите от кухнята, навлякох палтото и поех по пътеката отзад.
Докато излизах, чух как гласът на Джорджина Трейнър се извиси:
— Хрумвало ли ти е изобщо, че това не засяга само и единствено теб, Уил?
Когато се върнах, точно половин час по-късно, къщата беше тиха. Нейтън плакнеше една чаша на мивката в кухнята.
Извърна се, щом ме видя.
— Как си?
— Тя отиде ли си?
— Коя?
— Сестрата.
Той хвърли поглед зад гърба си.
— А! Значи, тя е била. Да, отиде си. Бързаше към колата си, когато идвах. Семейна кавга, а?
— Не знам — отвърнах. — Тъкмо подстригвах Уил, когато се появи и му се нахвърли. Отначало реших, че е още някое гадже.
Нейтън сви рамене.
Осъзнах, че не проявява особен интерес към личния живот на Уил.
— Пак е млъкнал. Добра работа си свършила, между другото. Отдавна трябваше да смъкнем този гъсталак.
Върнах се в дневната. Уил седеше, вторачен в екрана на телевизора — кадърът беше същият, както когато бях излязла.
— Искаш ли да го включа? — попитах.
Измина минута, преди да реагира. Главата му беше хлътнала в раменете, предишното спокойно изражение бе заменено с непроницаемо. Уил отново се бе затворил, беше издигнал преградата, отвъд която не можех да проникна.
Примигна, сякаш току-що ме бе забелязал.
— Разбира се — отвърна той.
Носех кошница с пране по коридора, когато ги чух. Вратата на пристройката бе открехната и гласовете на госпожа Трейнър и дъщеря й се носеха по дългия коридор на приглушени вълни. Сестрата на Уил ридаеше тихо, гневът бе изчезнал от гласа й. Хлипаше почти като дете.
— Не може да няма нещо. Някакъв научен напредък. Защо не го заведеш в Америка? Там постоянно измислят разни неща.
— Баща ти следи внимателно всички разработки. За жалост, няма нищо… конкретно.
— Сега е някак… по-различен. Сякаш е твърдо решен да не вижда нищо положително.
— Такъв е още от началото, Джордж. Просто ти не го виждаш често. Още тогава беше… взел решение.
Почувствах се малко неловко, че подслушвам личен разговор. Но някаква необяснима сила ме накара да приближа още. Без да искам, пристъпих тихо към вратата — бях по чорапи и се движех безшумно.
— Виж, с татко ти не ти казахме. Не искахме да те тревожим. Но той опита… — Тя затърси думите. — Уил опита да… опита да се самоубие.
— Какво?
— Татко ти го намери. През декември. Беше… беше ужасно.
Макар това само да потвърждаваше предположенията ми, усетих как кръвта се оттича от лицето ми. Чувах приглушен плач, успокоителен шепот. Последва дълга пауза. И тогава Джорджина, с глас, натежал от мъка, заговори отново:
— Момичето…?
— Да. Луиза е тук, за да следи да не се случи отново.
Спрях рязко. В другия край на коридора чувах как Нейтън и Уил си приказват тихо в банята, в щастливо неведение за разговора, който се водеше само на няколко метра от тях. Приближих се още малко. Вероятно го бях знаела от мига, в който забелязах белезите на китките му. В крайна сметка това обясняваше всичко: настояването на госпожа Трейнър да не оставям Уил сам по-дълго, нежеланието му да съм край него, обстоятелството, че през повечето време имах чувството, че не върша нищо полезно. Бяха ме наели за бавачка. Аз не го знаех, но Уил го е знаел и ме е мразил за това.
Посегнах към дръжката на вратата, канейки се да я затворя незабелязано. Чудех се дали Нейтън знае. Чудех се дали сега Уил е по-доволен. Осъзнах, че изпитвам леко и донякъде егоистично облекчение от факта, че Уил се бе държал грубо с мен просто защото съм била наета да го надзиравам. Мислите ми се въртяха бясно в главата и почти пропуснах следващия отрязък от разговора.