Зимно време търговията замираше. По-заможните собственици на магазини се възползваха от дългите сиви месеци и изчезваха във вилите си в чужбина, а по-упоритите организираха коледни тържества и изкарваха пари от коледни концерти или панаири на занаятите. Но щом температурите се вдигнеха малко, паркингът пред замъка се задръстваше от коли, местните кръчми отбелязваха увеличение в поръчките на овчарски пай и само след няколко слънчеви недели сънливото ни градче отново се пробуждаше и се превръщаше в типична английска туристическа дестинация.
Изкачих се на хълма, като отбягвах малцината ранни туристи, стиснали неопренови чанти и измачкани от употреба туристически пътеводители, нагласили фотоапарати да уловят мигове от замъка напролет. Усмихвах се на едни, спирах да снимам други с фотоапаратите, които ми подаваха. Някои местни хора се оплакваха от туристическия сезон — уличните задръствания, претоварените обществени тоалетни, странните изисквания към храната в „Кифличката“ (Не правите суши? И питки ли не предлагате?). Но не и аз. Харесваше ми чуждестранният полъх, възможността да надзърна в живот, толкова различен от моя. Харесваше ми да слушам различните акценти и да се опитвам да разбера откъде идват собствениците им, да разглеждам облеклото на хора, които не бяха чували за каталога „Некст“ и не си купуваха комплекти с пет чифта гащи от „Маркс и Спенсър“.
— Изглеждаш добре — отбеляза Уил, когато оставих чантата си в коридора. Каза го с леко заядлив тон.
— Защото е днес.
— И какво е днес?
— Ще излизаме. Ще водим Нейтън да гледа конните надбягвания.
Уил и Нейтън се спогледаха. Напуши ме смях. Бях толкова облекчена, когато видях времето; щом слънцето се показа, знаех, че всичко ще е наред.
— Конни надбягвания?
— Аха. На равен терен в… — Извадих бележника си от джоба. — … Лонгфийлд. Ако тръгнем сега, можем да стигнем навреме за третата гонка. Освен това съм заложила пет лири на Мъжкия, затова по-добре да побързаме.
— Конни надбягвания.
— Да. Нейтън не е бил никога.
По този случай бях облякла синята си минирокля със златисти нишки, вързала бях на врата шалче с изрисувани по края коне и носех чифт кожени ботуши за езда.
Уил ме огледа, после даде заден с количката и се обърна така, че да вижда по-добре болногледача си.
— Значи, отдавна го искаш, а, Нейтън?
Хвърлих на Нейтън предупредителен поглед.
— Аха — отвърна той и се поусмихна. — Защо да не се позабавляваме малко?
Естествено, аз го бях осведомила. Позвъних му в петък и го попитах в кой ден може да дойде с нас. Трейнърови се съгласиха да му платят за допълнителните часове (сестрата на Уил бе отлетяла за Австралия и мисля, че те искаха с мен да има и някой „разумен“), но до неделя не бях сигурна какво точно ще правим. Това ми се струваше идеалното начало — хубав ден навън, на няма и половин час път оттук.
— Ами ако откажа да дойда?
— Тогава ми дължиш четирийсет лири — предупредих го аз.
— Четирийсет лири? И откъде го измисли?
— Печалбата ми. Пет лири… при залог едно към осем. — Свих рамене. — Мъжкия няма грешка.
Изглежда, бях го изненадала.
Нейтън се потупа по коленете.
— Звучи страхотно. А и деня си го бива — отбеляза. — Да приготвя ли нещо за обед?
— Няма нужда — спрях го аз. — Там има хубав ресторант. Щом си взема печалбата, обедът е от мен.
— Значи си ходила на състезания? — попита Уил.
И преди да успее да каже още нещо, вече го бяхме увили в палтото му и аз хукнах навън да докарам колата.
Бях планирала всичко. Щяхме да пристигнем на хиподрума в красив слънчев ден. Щеше да има лъскави тънкокраки чистокръвни коне, чиито жокеи щяха да профучават по пистата, облечени в ярка коприна. Надявах се и на духов оркестър. Трибуните щяха да са пълни със скандиращи хора, а ние щяхме да намерим подходящо местенце, откъдето да размахваме печелившите си фишове. Състезателната жилка на Уил щеше да се обади, той нямаше да може да устои и щеше да започне да изчислява вероятностите и да се опитва да спечели повече от Нейтън или от мен. Всичко бях измислила. А после, след като се нагледаме на конете, щяхме да идем в ресторанта на хиподрума, за който имаше добри отзиви, и щяхме да хапнем в изискана обстановка.