„Скъпа Кларк,
Искам да ти кажа, че не съм чак такъв егоистичен задник. И че оценявам усилията ти.
Благодаря ти.
Уил“
Засмях се толкова силно, че шофьорът на автобуса ме попита дали не съм спечелила от лотарията.
След толкова години, прекарани в „кибритената кутийка“, когато окачвах дрехите си на стойка отвън в коридора, спалнята на Трина ми се стори просторна като палат. Първата нощ не спирах да се въртя из нея с протегнати ръце, наслаждавайки се на факта, че не докосвам и двете стени едновременно. Отидох в магазина „Направи си сам“ и купих боя и нови щори, както и нова нощна лампа и няколко лавици, които сглобих сама. Не че много ме биваше в тия неща; просто исках да видя дали ще се справя.
Заех се да освежа стаята, боядисвах по един час вечер, след като се приберях от Гранта Хаус, и в края на седмицата дори татко трябваше да признае, че съм свършила добра работа. Огледа нововъведенията, попипа щорите, които бях окачила сама, и ме потупа по рамото.
— Родена си за тая работа, Лу.
Купих нов плик за юргана, килимче и две-три декоративни възглавници — в случай че някой се отбие и поиска да се облегне на тях. Никой не го направи, разбира се. Календарът бе окачен върху новата врата. Никой не го виждаше, освен мен. И без това само аз знаех какво означава.
Малко ми беше съвестно, че щом сложихме сгъваемото легло на Томас до това на Трина в „кибритената кутийка“, на практика не остана свободно място, но се успокоявах с мисълта, че те всъщност вече не живеят тук. А в стаичката щяха само да преспиват. Безсмислено беше по-голямата стая да стои празна седмици наред.
Ходех на работа всеки ден и умувах къде другаде да заведа Уил. Нямах цялостен план, просто всеки ден си поставях за цел да го извеждам навън и да се опитвам да го разведрявам. Имаше дни, в които крайниците му горяха или го поваляше някаква инфекция и лежеше отпаднал и трескав в леглото. Те бяха по-трудни от останалите. Но през добрите дни няколко пъти успях да го изведа на слънце. Сега знаех, че едно от нещата, които Уил мрази най-много, е да го съжаляват непознати, затова го карах с колата до красиви местности наблизо, където можехме да бъдем само двамата за около час. Правех пикници и седяхме сред природата, наслаждавахме се на бриза и на това, че не сме в пристройката.
— Приятелят ми иска да се запознае с теб — обявих един следобед, докато му подавах залъци от сандвича с кашкавал и кисели краставички.
Бях го откарала на десетина километра извън града, на един хълм, откъдето се виждаше замъкът в отсрещния край на долината — деляха ни поля, в които кротко пасяха агнета.
— Защо?
— Иска да знае с кого прекарвам вечерите си.
Странно, но това му се стори доста забавно.
— Бегача.
— И родителите ми също.
— Безпокоя се, когато някое момиче каже, че иска да ме запознае с родителите си. Как е майка ти впрочем?
— Все така.
— Работата на баща ти? Някаква промяна?
— Не. Другата седмица, така са му казали. Както и да е. Попитаха ме дали не искам да те поканя на рождения си ден в петък. Няма да е нищо специално. Само семейството. Но не се притеснявай… Казах им, че няма да искаш.
— Кой казва, че няма да искам?
— Ти мразиш непознати. Не обичаш да се храниш пред хора. И не обичаш да слушаш за приятеля ми. Не съм толкова тъпа, че да не го виждам.
Уил вече ми беше ясен. Най-добрият начин да го накараш да направи нещо бе да кажеш, че сигурно няма да иска. В него имаше нещо упорито и своенравно, което отказваше да се предаде.
Известно време беше зает със сандвича.
— Не. Ще дойда на рождения ти ден. Ако не друго, поне майка ти ще има за какво да мисли.
— Наистина ли? О, божичко, ще се юрне да чисти още тази вечер, като разбере.
— Сигурна ли си, че е биологичната ти майка? Не трябва ли да съществува някакво генетично сходство? Сандвич, ако обичаш, Кларк. И повече кисели краставички на следващата хапка.
Бях се пошегувала само наполовина. Мама направо пощуря при мисълта, че ще има гост квадриплегик. Хвана се за главата и веднага след това се зае да преподрежда нещата върху скрина, сякаш щеше да пристигне след минути.
— Ами ако поиска да иде до тоалетната? Долу нямаме тоалетна. Татко ти не може да го качи горе самичък. Аз бих могла да помогна… но не знам как точно да го държа. Дали Патрик ще се съгласи?