— Не е нужно да се притесняваш за тия неща. Наистина.
— Ами храната му? Трябва ли да е пасирана? Има ли нещо, което не може да яде?
— Не, просто някой трябва да му я подава в устата.
— Кой ще го прави?
— Аз. Успокой се, мамо. Той е приятен. Ще ти хареса.
И тъй, беше уредено. Нейтън щеше да вземе Уил и да го докара, а два часа по-късно щеше да го върне у дома и да се погрижи за вечерния му тоалет. Аз бях предложила услугите си, но и двамата настояха да „отпусна“ малко на рождения си ден. Явно не познаваха родителите ми.
Точно в седем и половина отворих вратата и видях Уил и Нейтън на предната веранда. Уил беше облякъл официалната си риза и сако. Не знаех дали да се радвам, че си е направил труда, или да се тревожа, че сега мама ще прекара първите два часа от вечерта, питайки се дали е облечена достатъчно официално.
— Здравейте.
Татко се показа в коридора зад мен.
— Наред ли е рампата, момчета? — Целия следобед беше ковал дървена рампа за стълбите отвън.
Нейтън повдигна внимателно количката и я вкара в тясното ни антре.
— Добра е — отвърна, щом затворих вратата след него. — Дори много добра. В болниците са къде по-зле.
— Бърнард Кларк. — Татко протегна ръка и се здрависа с Нейтън. Подаде я на Уил, но се усети и я дръпна рязко, изчервявайки се от смущение. — Бърнард. Съжалявам, ъъъ… не знам как да поздравя човек, който… Не мога да ви стисна… — сконфузи се той.
— Един поклон е достатъчен.
Татко го изгледа недоумяващо, после осъзна, че Уил се шегува, и се изсмя силно, с видимо облекчение.
— Ха! — възкликна и тупна Уил по рамото. — Да. Поклон. Един хубав поклон. Ха!
Това разтопи леда. Нейтън си тръгна, след като ми махна и намигна, и аз забутах количката на Уил през кухнята. Добре че мама държеше тава, което й спести конфузната ситуация на татко с ръкуването.
— Мамо, това е Уил. Уил, Джоузефин.
— Джоузи, моля. — Тя му се усмихна широко, подплатените кухненски ръкавици стигаха до лактите й. — Радвам се най-после да се запозная с теб, Уил.
— И аз — отвърна той. — Дано не прекъсвам нещо.
Тя остави тавата и вдигна ръка към косата си, което при нея беше добър знак. Жалко, че не се сети първо да свали подплатената ръкавица.
— Извинявай — каза. — Печеното за вечерята. Нали знаеш, много е важно колко ще го държиш във фурната.
— Всъщност не знам — отвърна Уил. — Не съм готвач. Но обичам добрата храна. И с нетърпение чаках да дойда на вечеря у вас.
— Значи… — Татко отвори хладилника. — Как ще го направим, Уил? Имаш ли специална… халба за бира?
Бях казала на Уил, че ако татко е на негово място, първо ще поиска удобна чаша за бира и чак след това инвалидна количка.
— Само ми кажи какво ще пиеш — подкани го татко. Аз зарових в чантата на Уил за високата чаша.
— Бира е добре, благодаря.
Той отпи, а аз стоях в кухнята, внезапно засрамена от тясната ни овехтяла къща, с тапети от 80-те години и очукани кухненски шкафове. Домът на Уил бе елегантно обзаведен, с пръснати из него красиви вещи. Нашата къща изглеждаше така, сякаш 90 процента от съдържанието й е купено от местния магазин за една лира. Рисунките на Томас с подгънати ъгли бяха по всички стени. Но и да беше забелязал, Уил не каза нищо. Двамата с татко бързо намериха обща тема за разговор, която се оказа моята безполезност по принцип. Нямах нищо против. Щом това ги забавляваше.
— Знаеш ли, че веднъж даде на заден и…
— Да я видиш как сваля рампата ми. Все едно от колата излита изтребител…
Татко избухна в смях.
Оставих ги да ме одумват. Мама ме последва притеснено. Остави табла със стъклени чаши на масата в дневната и погледна часовника.
— Къде е Патрик?
— Ще дойде направо от тренировката — обясних аз. — Сигурно са го задържали.
— Не можа ли да я отложи заради рождения ти ден? Пилето ще се съсипе, ако се забави много.
— Всичко ще е наред, мамо.
Изчаках я да остави таблата, обвих ръце около нея и я притиснах към себе си. Беше се сковала от тревога. Изведнъж ми дожаля за нея. Сигурно не й беше лесно да ми е майка.
— Наистина. Всичко ще е наред.
Тя се освободи от прегръдката ми, целуна ме по темето и обърса ръце в престилката си.
— Щеше ми се сестра ти да е тук. Не е редно да празнуваме без нея.