За мен обаче беше. Поне веднъж се наслаждавах на това, че съм център на вниманието. Може да звучи детински, но е истина. Харесваше ми Уил и татко да се смеят на действията ми. Харесваше ми, че всеки елемент от вечерята — от печеното пиле до шоколадовия мус — ми бе любим. Харесваше ми, че можех да бъда каквато си искам, без гласът на сестра ми да ми напомня каква съм била.
Входният звънец проехтя и мама плесна с ръце.
— Това е той. Лу, защо не започнеш да сервираш?
Патрик още руменееше от подвизите си на пистата.
— Честит рожден ден, кукло — каза той и се наведе да ме целуне. Миришеше на афтършейв и дезодорант и топла, наскоро изкъпана кожа.
— По-добре да влизаме. — Кимнах към дневната. — Мама умря от притеснение да не закъснееш.
— О! — Той хвърли поглед на часовника си. — Съжалявам. Сигурно съм изгубил представа за времето.
— Но не и за твоето, нали?
— Какво?
— Нищо.
Татко беше преместил голямата маса в дневната. Освен това, по мое нареждане, бе избутал един от диваните до другата стена, та да може Уил да влезе в стаята без проблем. Той насочи количката си към мястото, което му посочих, и после я повдигна малко, за да е на същата височина като останалите. Аз седнах от лявата му страна, а Патрик се настани срещу нас. Той, дядо и Уил се поздравиха с кимване. Още докато сядах, усетих как Уил изучава Патрик и за миг се почудих дали ще се държи с него толкова мило, колкото с родителите ми.
Уил наведе глава към мен.
— На гърба на количката има нещичко за вечерята.
Облегнах се назад и бръкнах в чантата му. Извадих бутилка шампанско „Лоран-Перие“.
— Винаги трябва да пиеш шампанско на рождения си ден — каза той.
— О, шампанско! — възкликна мама, която носеше чиниите. — Колко мило! Само че нямаме подходящи чаши.
— Тези ще свършат работа — успокои я Уил.
— Аз ще го отворя. — Патрик взе бутилката, разви телта и пъхна палци под тапата. От време на време хвърляше по някой поглед към Уил, сякаш изобщо не беше човекът, когото бе очаквал да види.
— Ако го направиш така — предупреди го Уил, — ще се разлее навсякъде. — Вдигна ръката си около три сантиметра, сочейки към виното. — Установил съм, че е по-безопасно да държиш тапата и да завъртиш бутилката.
— Ето един човек, който разбира от шампанско! — впечатли се татко. — Послушай го, Патрик. Да завърти бутилката, значи? Не знаех.
— Аз знаех — изтърси Патрик. — Точно това смятах да направя.
Шампанското бе отворено и налято успешно и пихме наздравица за рождения ми ден.
Дядо извика нещо, което можеше да означава: „Поздравления, поздравления!“.
Изправих се и се поклоних. Носех жълта минирокля с остро деколте от 60-те години, която си бях купила от благотворителния магазин. Според продавачката беше маркова, макар че някой бе отрязал етикета.
— Дано тази година Лу най-сетне порасне — пожела ми татко. — Щях да кажа „Да направи нещо с живота си“, но май най-после успя. Трябва да ти призная, Уил, че откакто работи при теб, направо е неузнаваема.
— Много сме горди — присъедини се мама. — И благодарни. Че я взехте на работа, искам да кажа.
— Удоволствието е изцяло мое — отвърна Уил. Хвърли ми кос поглед.
— За Лу! — вдигна тост татко. — Да продължава все така!
— И за отсъстващите членове на семейството — додаде мама.
— Дявол да го вземе! — възкликнах. — Трябва по-често да имам рожден ден! Обикновено всички само ме хокат.
Завърза се разговор, татко разказа някоя и друга история за мен и двамата с мама се смяха от сърце. Хубаво беше да ги видя развеселени. През последните няколко седмици татко изглеждаше напълно съсипан, а мама се носеше из къщата с празен поглед. Исках да съхраня тези мигове, в които те за малко забравиха тревогите си, шегуваха се и бяха милите ми родители. В един миг осъзнах, че не бих имала нищо против и Томас да е тук. И даже Трина.
Толкова бях погълната от мислите си, че ми трябваше минута да забележа изражението на Патрик. Хранех Уил и казвах нещо на дядо, стиснала залък пушена сьомга между пръстите си, който поднасях към устните на Уил. Това се бе превърнало в такъв навик за мен, че осъзнах интимността на жеста едва когато зърнах шокираното лице на Патрик.
Уил каза нещо на татко и аз впих очи в Патрик, за да го накарам да спре. От лявата му страна дядо бодеше залъци с лакома наслада и издаваше обичайните си звуци при хранене — леко сумтене и доволни възклицания.