— Сьомгата е вкусна — похвали Уил мама. — Чудесен аромат.
— Е, не е нещо, което ядем всеки ден — усмихна се тя. — Но искахме днешният да е специален.
Спри да го зяпаш, казвах с очи на Патрик.
Най-сетне той улови погледа ми и отмести очи. Изглеждаше бесен.
Дадох на Уил друго парче, а после и малко хляб, щом видях, че поглежда към него. В този миг осъзнах колко бях свикнала с нуждите му: трябваше само да го погледна, за да разбера какво иска. Срещу нас Патрик се хранеше с наведена глава — режеше пушената сьомга на малки късчета и ги набождаше на вилицата си. Не посегна към хляба.
— И тъй, Патрик — поде Уил, може би усещайки неудобството ми. — Луиза ми каза, че си треньор по фитнес. Какво точно означава това?
Щеше ми се да не беше попитал. Патрик се впусна в своята прочувствена реч за личната мотивация и как здравото тяло помага за здравия дух. После мина към тренировъчната си програма за „Екстрийм Вайкинг“: температурите в Северно море, нужното съотношение на телесните мазнини, най-добрите му постижения във всяка дисциплина. Обикновено в подобни моменти изключвах, но сега, с Уил до мен, само си мислех колко е неуместно. Защо не можеше просто да каже нещо по-общо и да спре дотам?
— Всъщност, когато Лу спомена, че ще идваш, помислих си, че бих могъл да погледна в моите книги и да ти препоръчам някаква физиотерапия.
Задавих се с шампанското си.
— Това е работа за специалисти, Патрик. Не знам дали ти си човекът.
— И аз съм специалист. Нали лекувам спортни травми. Изкарал съм медицински курс.
— Това не е навехнат глезен, Пат. По-сложно е.
— Преди няколко години работих с един тип, който имаше клиент параплегик. Каза ми, че се възстановил напълно. Участвал в триатлони и прочее.
— Гледай ти — учуди се мама.
— Та той ме насочи към едно ново канадско изследване, което казва, че е възможно мускулите да си припомнят как са работили преди. Ако тренираш упорито всеки ден, създаваш връзка с мозъка — и мускулите ти може пак да заработят. Бас държа, че ако ти направим един наистина добър режим, ще усетиш разлика в мускулната си памет. Пък и преди си бил спортен тип, така разбрах от Лу.
— Патрик — казах високо. — Не знаеш нищо за това.
— Просто се опитвах да…
— Недей. Моля те!
Всички притихнаха. Татко се прокашля и се извини. Дядо мълчеше и оглеждаше предпазливо масата.
Мама сякаш се канеше да предложи на всички още хляб, но промени решението си.
Когато Патрик заговори отново, в гласа му имаше мъченически нотки:
— Просто е изследване, което мислех, че може да се окаже полезно. Но повече няма да го споменавам.
Уил вдигна поглед и се усмихна с любезно, безизразно лице.
— Ще го имам предвид.
Станах да раздигна чиниите, искаше ми се да избягам от масата. Но мама ме смъмри и ми нареди да седна.
— Ти си рожденичка — спря ме тя. Сякаш някога оставяше друг да свърши нещо. — Бърнард, защо не идеш да видиш как е пилето?
— Надявам се, че вече е спряло да пляска с криле! — Татко се усмихна и зъбите му се оголиха в неловка гримаса.
Останалата част от вечерята мина без инциденти. Виждаше се, че родителите ми са очаровани от Уил. Патрик — недотам. Двамата с Уил почти не размениха дума. Някъде около времето, когато мама сервира печените картофи — татко правеше обичайните опити да си сипе допълнително, — аз престанах да се тревожа. Татко задаваше всякакви въпроси на Уил, за предишния му живот, дори за злополуката, и той му отговаряше без видимо притеснение. Всъщност и аз научих нещо, което не ми беше казвал. Например работата му изглеждаше доста важна, макар че той се опита да я омаловажи. Купувал и продавал компании и печелел добре. Едва след няколко опита татко успя да измъкне от него признанието, че представата му за печалба била шест-седем цифрена. Улових се как го гледам смаяно, опитвайки се да съвместя мъжа, когото познавах, с безпощадната акула от Ситито, описвана от него в момента. Татко сподели, че една компания се кани да погълне мебелния завод, и когато спомена името, Уил кимна някак извинително и призна, че ги познавал. Да, вероятно и той щял да постъпи като тях. Начинът, по който го каза, не звучеше обещаващо за работата на татко.
Мама постоянно се въртеше около Уил и се стараеше да отгатва желанията му. Докато гледах как се усмихва, осъзнах, че в един момент той просто се бе превърнал в изискан млад мъж на масата й. Нищо чудно, че Патрик беснееше.