Не бях единственият домашен асистент на човек с увреждане, който посещаваше тези сайтове. Имаше жени, които питаха как да помогнат на партньорите си да добият самочувствие да излизат сред хора; съпрузи, интересуващи се кое е най-новото медицинско оборудване. Имаше реклами за инвалидни колички, които могат да се движат по пясък или неравен терен, усъвършенствани подемни устройства или надуваеми пособия за къпане.
В дискусиите се използваха съкращения. Открих, че ГМТ означава гръбначномозъчни травми, че гръбначното увреждане, означено с С4/5, е много по-тежко от С11/12 — квадриплегици, които можеха да използват ръцете или торса си. Имаше истории за любов и раздели, за хора, които полагаха усилия да облекчат живота на своите партньори или на децата си. Имаше дори съпруги, които се чувстваха виновни, че са молили съпрузите си да спрат да ги бият — защото никога повече нямаше да могат да го правят. Имаше съпрузи, които искаха да изоставят обездвижените си жени, но се страхуваха от реакцията на обществото. Имаше преумора и отчаяние, и много черен хумор — шеги за експлодиращи уринаторни торбички, за идиотизма на иначе добронамерени хора или за неблагополучия след пиянски запой. Падането от количките, изглежда, беше обичайна тема. Обсъждаше се и самоубийството като изход — от тези, които искаха да го направят, и от тези, които ги убеждаваха да си дадат още време, да се научат да гледат на живота позитивно. Прочетох всичко написано и се почувствах така, сякаш бях проникнала тайно в съкровените мисли на Уил.
На обед излязох от библиотеката и се разходих малко из града, да си проясня главата. Реших да се поглезя със сандвич със скариди и седнах на крепостната стена, за да гледам лебедите в езерото край замъка. Свалих си якето, понеже ми беше топло, и обърнах леко лице към слънцето. Имаше нещо странно успокоително в това да наблюдаваш как останалият свят е зает със задачите си. След като бях прекарала цяла сутрин в света на хора, приковани в колички, самият факт, че можех да ходя и да обядвам на слънце, ме изпълваше с чувство за свобода.
Когато свърших, се върнах обратно в библиотеката и отново седнах на компютъра. Поех дълбоко дъх и написах съобщение:
„Здравейте. Аз съм приятелка/домашна асистентка на 35-годишен С5/6. Преди е имал много успешен и динамичен живот и трудно се адаптира към сегашния. Всъщност знам, че не иска да живее, и се опитвам да намеря начин да променя решението му. Моля ви, бихте ли ми казали как мога да го направя? Някакви идеи за неща, които би харесал, или как да го накарам да мисли по друг начин? С благодарност ще приема всякакви съвети.“
Нарекох се Пчеличката. Седях в стола си, известно време си гризах палеца и накрая натиснах „Изпрати“.
Когато седнах пред компютъра на другата сутрин, имах четиринайсет отговора. Влязох в чатрума и примигнах от изненада при вида на дългия списък от имена и отговорите на хора от цял свят, изпратени през деня и нощта.
В първия се казваше:
„Скъпа Пчеличке,
Добре дошла на борда. Сигурен съм, че твоят приятел ще се почувства по-добре, ако знае, че някой е загрижен за него.“
„Не съм много сигурна“, помислих си.
„Повечето от нас в даден момент решават, че им стига толкова. Може би и твоят приятел се чувства така. Не му позволявай да те отблъсне. Зареждай го с положителна енергия. И му обясни, че не той решава кога да дойдем на този свят и да го напуснем, а Господ. Той е решил да промени живота на приятеля ти, а Бог е мъдър и може би това е урок, който Той…“
Минах към следващия имейл.
„Скъпа Пчеличке,
Ще ти го кажа направо: отвратително е да си квадриплегик. А щом приятелят ти е бил и спортна натура, значи му е още по-трудно. Ето нещата, които помогнаха на мен. Да бъда винаги в нечия компания, дори когато не искам. Добри лекарства и антидепресанти, когато е необходимо. Не пишеш къде живеете, но ако го заведеш да си поговори с други квадриплегици, това също помага. Отначало никак не ми се ходеше на тия събирания (сигурно част от мен не е искала да признае, че съм квадриплегик), но се чувстваш по-добре, като знаеш, че не си единственият.
О, и НЕ го оставяй да гледа филми като «Скафандърът и пеперудата». Ще го разстроят! Осведомявай ме как вървят нещата.
Всичко добро, Ричи“