— Тя е побъркана.
— А и аз съм на друго мнение.
Директорът присви очи застрашително.
— И вие? — отекна твърдо гласът на Богърт. — За какво говорите?
— Цяла сутрин вървя по петите на Ерби. Той може да прави такива номера, за каквито никога не сте чували.
— Нима?
— Не вярвате ли? — Ланинг измъкна от джоба на жилетката си лист хартия и го разгъна. — Това не е моят почерк, нали?
Богърт се вгледа в едрите ъгловати цифри, които изпълваха листа.
— Ерби ли е писал това?
— Да. И ако забелязвате, той се е занимавал с интегрирането на вашето двайсет и второ уравнение. И стига — той почуква с жълтия си нокът върху последния ред — до моя извод, само че четири пъти по-бързо. Вие не сте прав, като пренебрегвате ефекта на Лингър при позитронното бомбардиране.
— Че аз не го пренебрегвам. За бога, Ланинг, разберете, че това изключва…
— О, вие вече обяснихте това. Използвали сте преходното уравнение на Митчъл, нали така? Добре, но то е неприложимо в този случай.
— Защо?
— Преди всичко защото боравите с хиперимагинерни величини.
— Какво от това?
— Уравнението на Митчъл не върши работа, когато…
— Вие луд ли сте? Ако препрочетете студията на Митчъл в…
— Това не ми е нужно. Аз още отначало ви казах, че неговият начин на разсъждение не ми харесва. И ето Ерби ме подкрепя.
— Тогава нека тази машинка ви реши цялата задача — извика Богърт. — Защо трябва да се занимавате с нищожества като мен?
— Цялата работа е там, че и Ерби не може да реши задачата. А щом той не може, ние сами съвсем няма да можем. Предавам този въпрос на Националния съвет. Ние сме безсилни.
Богърт скочи така, че столът му падна. Цял почервенял, той изръмжа:
— Да не сте посмели!
Ланинг също почервеня.
— Вие ли ще ми казвате какво да правя и какво не?
— Точно аз — скръцна зъби Богърт. — Вече съм решил задачата и няма да позволя да ми я измъкнете от ръцете. Това да ви е ясно. Толкова сте ми прозрачен, изсъхнало изкопаемо. Вие по-скоро ще се гръмнете, отколкото да признаете, че именно аз съм решил въпроса с телепатията на робота.
— Вие сте идиот, Богърт. Ще ви уволня за неподчинение.
Долната устна на Ланинг трепереше от яд.
— Съмнявам се, Ланинг. Когато е налице робот, който чете мисли, не може да има тайни. Искам да ви кажа, че зная за вашата оставка.
Пепелта на пурата на Ланинг затрептя и падна, а след нея падна и самата пура.
— Какво, какво…
Богърт се захили ехидно.
— И новият директор съм аз, да се разберем. Да не мислите, че не зная? Дявол ви взел, Ланинг, отсега нататък аз ще командувам тук, иначе ще ви забъркам такава каша, каквато не сте и сънували.
Ланинг доби отново дар слово и изрева:
— Уволнен сте, чувате ли? Освбождавам ви от всички длъжности. С вас е свършено, разбирате ли?
Богърт се ухили още повече.
— Какъв смисъл има всичко това? Нищо няма да постигнете. Всички козове са в мои ръце. Аз зная, че сте подали оставка. Каза ми го Ерби, а той го знае от вас.
Ланинг си наложи да говори спокойно. Той изглеждаше стар, престар, очите му гледаха уморено, червенината на лицето бе отстъпила място на восъчна бледост.
— Трябва да поговоря с Ерби. Невъзможно е да ви е казал такова нещо. Играете на едро, Богърт, но на мен ми е ясно, че блъфирате. Елате с мен.
Богърт сви рамене.
— При Ерби ли? Добре. Дори много добре!
Пак точно в дванайсет същия ден Милтън Аш вдигна глава от току-що направената груба скица и каза:
— Добивате ли представа? Не ме бива да рисувам, но горе-долу изглежда така. Чудна къща и няма да ми струва почти нищо.
Сюзан Келвин го погледна нежно.
— Наистина е много хубава — въздъхна тя. — Често съм си мечтала да…
Гласът й секна.
— Разбира се — продължи живо Аш, оставяйки молива, — ще трябва да чакам отпуската. Остават само още две седмици, но поради тази история с Ерби всичко увисва във въздуха. — Той заби поглед в ноктите си. — Освен това има и нещо друго… Но то е тайна.
— Тогава не го казвайте.
— Напротив. То така напира в мен, че ще се пръсна, ако не го кажа някому. А тук като че ли няма друг, на когото да се доверя освен… ъ-ъ-ъ… на вас — усмихна се глупаво той.
Сърцето й подскочи, но тя не се осмели да произнесе дори дума.
— Откровено казано — Аш се примъкна до нея заедно със стола и зашепна доверително, — тази къща не е само за мен. Аз ще се женя. — Тук той скочи от стола си. — Но какво ви става?
— Нищо — ужасното усещане, че всичко наоколо й се върти, изчезна, но й беше трудно да говори. — Ще се жените? О, искате да кажете…
— Да, разбира се. Време ми е вече. Помните ли онова момиче, което идва тук миналото лято? Това е булката. Но на вас ви е лошо. Вие…