— Междузвездните пътешествия? — повтори замислено тя. Вече седяхме във фоайето и аз си поръчах обед, а тя взе само едно кафе.
— Знаете ли, хиператомният двигател не беше изобретение само на роботи; не е съвсем така. Разбира се, докато не създадохме Мозъка, не бяхме стигнали много далеч. Но се мъчехме, опитвахме. Първият ми пряк контакт с междузвездните изследвания беше в 2029 година, когато се изгуби един робот…
На Хипербазата бяха взети извънредни мерки, съпроводени с неистова суматоха, която по напрежение се равняваше на истеричен писък.
Една след друга се предприемаха все по-отчаяни стъпки:
1. Работата върху Хиператомния двигател във всички части на космоса, заети от Двадесет и седма астероидална група, бе прекратена напълно.
2. Цялото това пространство бе практически изолирано от Слънчевата система. Никой не се допускаше тук без специално разрешение. Никой нямаше право да напуска базата при никакви условия.
3. Със специален представителен патрулен кораб на Хипербазата пристигнаха доктор Сюзън Келвин — Главният робопсихолог, и доктор Питър Богърт — Главният математик на „Юнайтед Стейтс Роботс енд Мъкеникъл Мен“.
Досега доктор Сюзън Келвин нито веднъж не бе напускала Земята, а и този път нямаше ни най-малко желание да я напуска. Във века на атомната енергия и предстоящото разрешаване на проблема с Хиператомната енергия тя си оставаше спокойна провинциалистка. Затова беше недоволна от този полет и никак не беше убедена, че той е толкова необходим. За това говореше всяка черта на съвсем обикновеното й, вече не младо лице, по време на първия обед на Хипербазата.
Зализаният и блед доктор Богърт имаше някак виновен вид. А лицето на генерал-майор Калнър, който ръководеше обекта, не сменяше нито за миг угриженото си изражение. С една дума, обедът мина зле, а последвалото малко съвещание между тримата започна трудно.
Калнър, чиято плешива глава лъщеше, а парадната му униформа никак не отговаряше на общото настроение, подзе с непринудена откровеност:
— Това е странна история, сър… и мадам. Но първо искам да ви благодаря, че пристигнахте така бързо, и то без да знаете причината, поради която ви повикахме. Но сега ще се опитам да ви обясня. Изгубихме един робот. Работата е спряна и няма да бъде възобновена, докато не го намерим. Досега това не ни се удаде, затова ни е нужна помощта на специалисти. — Генералът вероятно си даде сметка, че неговите затруднения не изглеждат катастрофални, та продължи с нотка на отчаяние в гласа. — Не е необходимо да ви обяснявам значението на нашата работа тук. Миналата година ние получихме над осемдесет процента от всички средства, отпуснати за научноизследователска работа.
— О, ние знаем това — каза благосклонно Богърт. — „Ю. С. Роботс“ получава щедро възнаграждение за нашите роботи, които работят тук.
Сюзън Келвин се намеси рязко, дори малко хапливо:
— Защо един робот да е толкова важен за обекта и защо не сте го намерили досега?
Генералът обърна към нея почервенялото си лице и бързо облиза устни:
— Как да кажа… в известен смисъл ние го открихме — и продължи едва ли не страдалчески: — Чакайте да ви обясня. Щом се разбра, че робота го няма, обявихме извънредно положение и всякакво движение извън Хипербазата бе прекратено. Предния ден беше кацнал товарен кораб, който ни докара два робота за лабораториите. На борда му имаше още шейсет и два робота от… ъъъ… от същия тип, какъвто изпращат всякъде другаде. Тази цифра е съвсем точна — в това няма никакво съмнение.
— Е, и каква е връзката?
— След като не открихме робота никъде — а искам да ви уверя, че игла да беше, щяхме да я намерим, — досетихме се да преброим роботите в товарния кораб. И се оказаха шейсет и три.
— Така че шейсет и третият е блудният син — очите на доктор Келвин потъмняха.
— Именно, само че не можем да разберем кой от тях е шейсет и третият.
Настъпи мъртва тишина. Електрическият часовник удари единадесет, след което робопсихоложката каза:
— Много интересно. — И ъглите на устата й се отпуснаха. — Питър — обърна се тя почти рязко към колегата си, — тук има нещо нередно. Какъв тип роботи се използуват в Хипербазата?
Доктор Богърт се подвоуми и се усмихна неуверено:
— Това е доста щекотлив въпрос, Сюзън, който досега изискваше предпазливост…
Тя го прекъсна нетърпеливо:
— Да, а сега? Щом има шейсет и три робота от един и същи тип и не може да се установи кой точно е изгубеният, защо не вземат кой да е от тях? Какво става тук? И защо изобщо ни изпратиха?
Богърт отвърна кротко:
— Чакай да ти обясня, Сюзън. В Хипербазата има няколко робота, при чието програмиране Първият закон на роботиката не е включен изцяло.