Предната година Джералд Блек беше защитил дипломната си работа по етерофизика и оттогава, подобно на всички физици от неговото поколение, се занимаваше с проблемите на Хиператомния двигател. Сега и той даваше своя принос за напрегнатата атмосфера на тези съвещания. Пълен със сила, която сякаш постоянно търсеше изход, той току преплиташе и кършеше нервно ръце, които биха могли да свият одве железен лост.
До него седеше генерал-майор Калнър, а срещу тях — двамината от „Ю. С. Роботс“.
— Доколкото разбрах — каза Блек, — аз последен съм видял Нестор 10, преди да изчезне. Предполагам, че точно това ви интересува.
Доктор Келвин го разглеждаше с любопитство.
— Говорите, като че не сте съвсем сигурен дали сте го видели последен. Не сте ли убеден в това, млади човече?
— Той работеше с мен над генераторите, мадам, и беше при мен сутринта, когато изчезна. Но аз не зная дали някой не го е видял, да речем, по обяд. Във всеки случай никой не признава да го е виждал.
— Мислите ли, че някой може да крие това?
— Не съм казал такова нещо, но и не казвам, че цялата вина трябва да бъде моя — черните му очи пламтяха.
— За вина изобщо не става дума. Роботът е постъпил така, защото така е устроен. Ние само искаме да го намерим, господин Блек, тъй че нека оставим всичко друго настрана. И така, щом сте работили с този робот, вие сигурно го познавате по-добре от всеки друг. Да сте забелязали нещо необичайно в поведението му? Работили ли сте с роботи преди това?
— Работил съм с роботите, които имахме тук преди това — обикновените. Несторите по нищо не се различават от тях, само че са значително по-умни и… по-досадни.
— Досадни ли? В какъв смисъл?
— Как да ви кажа, може би те не са виновни за това. Работата тук е тежка и почти всички ние сме поизнервени. Да се занимаваш с хиперпространството не е шега — той се поусмихна, доволен от откровеността си. — Ние сме изправени постоянно пред опасността да пробием дупка в нормалното пространство-време и да се продъним някъде извън вселената с все астероида. Звучи налудничаво, нали? И, естествено, нервите ни понякога не издържат. А Несторите са други. Те са любопитни, спокойни и нищо не ги тревожи. Само това е достатъчно да те подлуди понякога. Когато искаш нещо да бъде свършено светкавично, те не си дават много зор. Понякога си мисля, че ще е по-добре да ги няма.
— Казвате, че не бързат много. А случвало ли се е да не изпълнят някоя заповед?
— Не, не — отвърна припряно Блек. — Изпълняват всичко, което им кажеш. Само че изказват и своето мнение, когато смятат, че не си прав. Не знаят повече от това, което ние сме ги научили, но това не им пречи да изказват своето мнение. Може и да се лъжа, но ми се струва, че и другите наши момчета имат същите трудности с Несторите.
Генералът се покашля застрашително.
— Защо не ми е доложено за това, Блек?
Младият физик се изчерви.
— Ние всъщност не искаме да се лишим от роботите, сър, а и не бяхме сигурни как ще се приемат… ъъъ… такива дребни оплаквания.
Богърт го прекъсна внимателно:
— А да се е случило нещо особено сутринта, когато сте го видели за последен път?
Настъпи мълчание. С леко движение на ръката Келвин спря генерала, който понечи да каже нещо, и продължи да чака търпеливо.
Изведнъж Блек изтърси ядосано.
— Имах малко спречкване с него. Същата сутрин счупих една кимболова тръба и пет дни работа отиде по дяволите, а и без това бях изостанал от плана; и цели две седмици не бях получавал писмо от къщи. Тоя синковец идва и иска да повторя един експеримент, от който се бях отказал още преди месец. Той все ми досаждаше с този експеримент и на мен вече ми бе дошло до гуша. Казах му да ми се маха от главата и повече не го видях.
— Да ви се маха от главата? — повтори Келвин, внезапно заинтересувана. — Точно тези думи ли употребихте? Опитайте се да си спомните.
У Блек очевидно се водеше вътрешна борба. Той подпря за миг челото си с ръка, после я свали и изрече предизвикателно:
— Казах му: „Махай се и да не си се мярнал повече пред очите ми“.
Богърт се засмя:
— И той така и направи, нали?
Но Келвин не беше свършила още. Тя продължи сговорчиво:
— Това вече е нещо, господин Блек. Но за нас са важни точните подробности. За да се обяснят постъпките на робота, трябва да се знае всяка дума, всеки жест, дори интонацията. Вие едва ли сте се ограничили само с тези думи. Доколкото разбрах от самия вас, тази сутрин сте били в лошо настроение. Дали не сте употребили по-острички думи?