Младият човек се изчерви.
— Ами… може и да съм му надумал още нещо.
— Какво именно?
— Е, не мога да си спомня точно. А и не ми е удобно да го повторя. Нали знаете, когато човек е ядосан… — той се засмя смутено. — Аз съм малко пиперлия в езика.
— Това няма значение — отвърна строго тя. — В дадения момент аз съм само робопсихолог. Моля ви да повторите какво сте му казали, доколкото си опомняте думите, и което е по-важно — да го повторите със същия тон.
Блек потърси с поглед покрепа от своя началник, но напразно. Очите му се разшириха от ужас.
— Не, не мога.
— Налага се.
— Представете си — каза Богърт, който дори не можеше да скрие колко му е забавно всичко това, — че разговаряте с мен, а не с дамата. Може би така ще ви е по-лесно.
Младият мъж обърна почервенялото си лице към Богърт.
— Казах… — преглътна той, но гласът му секна. После опита отново: — Казах…
Той пое дълбоко дъх и бързо изрече дълга поредица от думи. След това сред напрегнатото мълчание допълни едва ли не през сълзи:
— Горе-долу това беше. Не помня дали точно в този ред съм го казал, а и възможно е сега да съм пропуснал или добавил нещо, но, общо взето, това беше.
Само съвсем слаба руменина говореше за впечатлението, което са направили думите му на Сюзън Келвин. Тя каза:
— Аз зная значението на повечето от тези думи. Предполагам, че останалите са не по-малко обидни.
— Боя се, че е така — съгласи се изтерзаният Блек.
— И всичко това беше съпроводено с „Махай се и да не си се мярнал повече пред очите ми“.
— Но аз го казах само фигуративно.
— Разбирам. Генерале, убедена съм, че няма да бъдат взети никакви дисциплинарни мерки.
Под нейния поглед генералът, който преди пет секунди съвсем не беше убеден в това, кимна сърдито в знак на съгласие.
— Свободен сте, господин Блек. Благодаря за съдействието.
Разпитът на шейсетте и три робота отне цели пет часа на Сюзън Келвин. Пет часа безкрайно повтаряне на едно и също. Един подир друг влизаха роботите и следваха въпроси — първи, втори, трети, четвърти, и отговори — първи, втори, трети, четвърти. Изражението на лицето трябваше да бъде пределно приятно, тонът — пределно спокоен, атмосферата — пределно топла. А някъде беше скрит магнетофон.
Когато свърши, робопсихоложката се чувствуваше изтощена до крайност.
Богърт я чакаше и я погледна въпросително, когато тя хвърли на пластмасовото бюро касетката със записа.
— Не мога да отлича по нищо нито един от всичките шейсет и три. Не бих могла да кажа…
— Но не може и да се очаква, че ще ги различиш по слух, Сюзън. Ще трябва да анализираме записите.
Математическата интерпретация на словесните реакции на роботите е един от най-сложните клонове на робоанализа. Тя изисква цял щаб опитни инженери и сложни изчислителни машини. Богърт знаеше това. И го каза, мъчейки се да скрие крайното си раздразнение, след като прослуша всички отговори и направи списък на вариантите и таблица за бързината на реакцията.
— Няма аномалии, Сюзън. Разликите в употребата на някои думи и в бързината на реакцията са в границите на нормалното. Тук са нужни по-тънки методи. Те сигурно имат компютри. Обаче не… — той се намръщи и загриза нокътя на палеца си. — Не бива да използуваме компютри. Прекалена голяма става опасността да се разчуе нещо. Може би, ако…
Доктор Келвин го прекъсна с нетърпеливо движение:
— Не е нужно, Питър. Това не е някой от твоите дребни лабораторни проблеми. Щом не можем да различим модифицирания Нестор по нещо обичайно, по някакъв несъмнен признак, значи всичко се проваля. Тъкмо с изчислителна техника е твърде голяма опасността да сбъркаме и да го изпуснем. Далеч не е достатъчно да откриеш някакво незначително отклонение в диаграмата. И да ти кажа, ако до това се свеждат всичките ми данни, бих унищожила до един шейсет и трите робота, за да ни е чиста работата. Ти разговарял ли си с другите модифицирани Нестори?
— Да — отвърна рязко Богърт. — И са напълно нормални. Ако има някакво отклонение от нормите, то е тяхната дружелюбност. Те отговаряха на въпросите ми явно горди с познанията си — с изключение на двата най-нови, които още не бяха изучили етерофизиката. И добродушно се присмиваха на невежеството ми в някои съвсем тънки неща. — Той сви рамене. — Струва ми се, че именно това е отчасти причината инженерите тук да се отнасят неприязнено към тях. Роботите като че ли прекалено много се стремят да направят впечатление със знанията си.
— Можеш ли да опиташ няколко реакции на Планар, за да видим дали няма някаква промяна в мисловната им нагласа след излизането им от завода,