Влезе Джералд Блек, който имаше смутен вид. Беше чул гневните гласове. Той каза:
— Реших, че е по-добре да дойда лично… не исках да обяснявам другиму.
— Какво има? И по-кратко.
— Някой е човъркал ключалката на третото отделение на товарния кораб. По нея има пресни драскотини.
— Третото отделение ли? — възкликна Келвин. — В което се намират роботите, нали? Кой е направил това?
— Отвътре — отвърна лаконично Блек.
— Ключалката повредена ли е?
— Не, нищо й няма. Аз съм на кораба от четири дни и досега никой от тях не се е опитвал да излезе. Но реших, че трябва да знаете това и не исках да го разправям насам-натам. Само аз съм забелязал това.
— Сега има ли някой там? — попита генералът.
— Оставих Робинс и Макадъмс.
Настъпи мълчание, после доктор Келвин подхвърли иронично:
— Е?
Калнър потри неуверено носа си:
— Какво значи това?
— Нима не е ясно? Нестор 10 се готви за път. Тази заповед да се маха вече го владее изцяло и го прави съвсем ненормален. Няма да се изненадам, ако малкото, което е останало от Първия закон, се окаже недостатъчно, за да го задържи. Той е напълно способен да завземе кораба и да избяга с него. И тогава ще имаме умопобъркан робот на космически кораб. А какво ще прави по-нататък? Имате ли представа? Все още ли възнамерявате да ги държите заедно, генерале?
— Глупости — намеси се Богърт, който вече си бе възвърнал спокойствието. — И всичко това заради някакви си драскотини по ключалката.
— Щом изказваш мнение, Питър, значи ли, че си завършил анализите, който ти поисках?
— Да.
— Може ли да ги видя?
— Не.
— Защо? Или може би нямам право и да питам?
— Защото няма никакъв смисъл, Сюзън. Аз ти казах предварително, че тези модифицирани роботи са по-нестабилни от нормалния тип и анализът ми потвърждава това. Има известна, съвсем незначителна възможност да се повредят напълно при изключителни обстоятелства, които обаче са малко вероятни. Това е всичко. Нямам намерение да ти дам материал, за да изпълниш абсурдното си искане — да унищожиш шейсет и два годни робота само защото не си в състояние да откриеш между тях Нестор 10.
Сюзън Келвин го гледаше с поглед, пълен с презрение.
— Не искаш нищо да ти попречи да останеш завинаги ръководител, нали?
— Моля ви, престанете — намеси се раздразнен Калнър. — Смятате ли определено, че нищо повече не може да се направи, доктор Келвин?
— Не съм в състояние да измисля нищо — отвърна уморено тя. — Да имаше някаква друга разлика между Нестор 10 и останалите роботи, нещо, което да не е свързано с Първия закон… Дори да е незначително. Нещо в подготовката, в приспособяването към средата… — Тя млъкна внезапно.
— Какво има?
— Сетих се нещо… — Чакай… — погледът й стана някак далечен и твърд. — Тези модифицирани Нестори, Питър, нали преминават същата първоначална подготовка, каквато и нормалните?
— Да. Съвсем същата.
— А вие какво казвахте, господин Блек — обърна се тя към младия човек, който мълчеше деликатно, изчаквайки бурята, предизвикана от неговата вест. — Когато веднъж се оплаквахте от чувството за превъзходство у Несторите, казахте, че инженерите са ги научили на всичко, което знаят.
— Да, в областта на етерофизиката. Те идват тук незапознати с този предмет.
— Вярно — каза изненадан Богърт. — Аз ти казвах, Сюзън, че когато разговарях с другите Нестори, между тях имаше два новопристигнали, които още не бяха успели да изучат етерофизиката.
— А защо е така? — доктор Келвин говореше с все по-голямо възбуждение. — Защо още отначало моделите НС-2 не получават подготовка по етерофизика?
— Не мога да ви отговоря — каза Калнър. — Всичко това е свързано със секретността. Ако беше създаден специален модел, подготвен по етерофизика, и бяхме използували тук дванайсет екземпляра от този модел, а другите оставехме да се занимават с нещо различно, това би могло да предизвика подозрения. Хората, работещи с нормалните Нестори, биха могли да се запитат защо те знаят етерофизика. Затова те са програмирани така, че да могат впоследствие да получат подготовка в тази област. И, разбира се, само тези, които идват тук, получават такава подготовка. Виждате ли колко е просто?
— Разбирам. Моля ви, излезте оттук! Всички. Оставете ме да помисля един час на спокойствие.
Келвин чувствуваше, че не може да издържи трети път това изпитание. Само като си помислеше за него, й се повдигаше. Не, не можеше да се изправи още веднъж пред тази безкрайна редица от еднакви роботи, повтарящи едно и също.
Затова този път Богърт задаваше въпросите, а тя седеше встрани с притворени очи и слушаше разсеяно.