Много скоро щях да науча, че пред мен все още остава един голям риск, нещо, което повече от всичко останало ще определя живота ми. Късно един следобед, няколко седмици след това, отново щяха да ме завлекат в подмолния свят и всяка надежда за връщане към нормалното щеше да се изпари, вероятно завинаги. Както казват хората, ако искаш Бог да се разсмее, кажи Му, че имаш планове.
С ужасно малко налична информация и може би още по-малко време, получих задачата да открия нещо, от което всяка разузнавателна агенция се страхува най-много - човек, който няма връзки с радикални среди, не фигурира в никоя база данни и няма криминално досие. Сиреч призрак.
Боя се, че каквото следва не е приятно. Ако искате да спите спокойно в леглото си, ако искате да гледате децата си и да си мислите, че имат шанс да живеят в по-добър свят от този, който оставяме зад гърба си, по-добре не се срещайте с този човек.
ВТОРА ЧАСТ
1.
Колкото и години да минат, дори и да имам късмета да остарея под слънцето, за мен той винаги ще си остане Сарацина. Това беше кодовото име, което му дадох още отначало, и понеже ми отне толкова дълго, за да открия истинската му самоличност, сега ми е трудно да мисля за него по друг начин.
Сарацин означава арабин или - в друго значение на думата - мюсюлманин, който се сражава срещу християните. Ако се върнем още по-назад, ще открием, че думата е означавала просто „номад“. И трите значения му подхождаха идеално.
Дори днес по-голямата част от това, което знаем за него, е фрагментарно. Няма изненада - по-голямата част от живота си той е тичал между сенки, прикривал е следите си, като бедуин в пустинята.
Всеки живот обаче оставя следа, след всеки кораб остава пяна и макар че много често той беше само фосфоресциращо петно в мрака, не преставахме да го преследваме. Минах през половината пазари и джамии на света, през секретните архиви на различни арабски държави и в кабинетите на десетки хора, които биха могли да го познават. По-късно - дори и след края на събитията през онова ужасно лято - екипи аналитици разпитваха майка му и сестрите му със седмици, обаче въпреки че мога да бъда обвинен, че съм слагал думи в устата му и мисли в главата му, не смятам да се извинявам. Накрая знаех повече за Сарацина и семейството му от всеки друг на тази земя.
Едно нещо, което е сигурно, е, че когато е бил много малък, е станал свидетел на обезглавяване. Било е в Джеда, втория по големина град на Саудитска Арабия и - според всеобщото мнение - най-изискания.
Джеда е на брега на Червено море и когато Сарацина бил на четиринайсет, живеел с родителите си в скромна къща в покрайнините, достатъчно близо до водата, за да се усеща миризмата на сол. Знаем това, защото много години по-късно застанах пред старата къща и я снимах.
Като повечето саудитци, бащата на момчето - зоолог - презирал Америка и нейната, както се изразява един арабски вестник, „платена курва“ Израел. Омразата му обаче не била плод на пропаганда, на страданията на палестинците или дори на религиозен фанатизъм - не, била много по-дълбока от това.
Дълги години слушал Вашингтон и Тел Авив и за разлика от повечето западняци, повярвал в приказките на нашите политически лидери - че целта им е да дадат демокрация на Близкия изток. Понеже бил дълбоко религиозен мюсюлманин, подобна перспектива го изпълвала с гняв. Понеже бил добре образован - поне според местните стандарти, - знаел, че един от фундаментите на демокрацията е разделението между религия и държава. За много мюсюлмани обаче религията е държава. Последното, което те искат, е да са разделени.
Според него единствената причина неверниците да препоръчват подобно нещо била да разделят и владеят, да подкопаят и унищожат арабския свят, като продължат по този начин кампанията, започната от Първия кръстоносен поход преди хиляда години и продължаваща до ден днешен.
Би било лесно да обявим зоолога за екстремист, но в здрачния свят на политиката в Близкия изток той всъщност е бил от умереното крило на саудитското обществено мнение. Все пак има нещо, което го различава от масата - възгледите за кралското семейство.
В кралство Саудитска Арабия не можеш да правиш много неща - да проповядваш християнство, да ходиш на кино, да караш кола, ако си жена, да се отричаш от вярата си. Над всичко обаче се извисява забраната да критикуваш дома на Сауд, управляващата династия, която се състои от краля, двеста могъщи принцове и двайсетина хиляди обикновени членове на фамилията.