През цялата онази година Джеда била заливана от слухове, че кралят ще допусне американски войски, войски на нечестива страна, в свещените земи на Пророка. Не по-малко смущаваща била информацията, която достигала от саудитски дисиденти в Европа, че високопоставени принцове губят цели състояния в Монте Карло и обсипват със златни часовници млади жени от агенции за „модели“ в Париж. Както всички саудитци, зоологът знаел за позлатените дворци и разточителния начин на живот на краля, но лошият вкус и екстравагантността не са харам - забранени - в исляма. Проституцията, хазартът и алкохолът обаче определено са.
Разбира се, ако живееш в Саудитска Арабия, можеш да изразяваш отвращението си от политиката на краля и поведението на роднините му, дори можеш да ги определяш като мерзост пред Бог или да проповядваш насилственото им отстраняване. Просто трябва да си сигурен, че го правиш в безопасното пространство на собствената си глава. Да разговаряш за такива неща с човек, който не е твоя жена или баща, дори съвсем иносказателно, е чисто безразсъдство. Мабахит, саудитската тайна полиция - закон в закона - и мрежата ѝ от информатори чува всичко, знае всичко.
Било късно един пролетен ден, когато четирима агенти на тайната полиция, облечени в белите си роби, наречени тоб, и с обичайните шамии на бели и червени квадратчета, посетили зоолога на работното му място. Легитимирали се и го извели от кабинета му, през лаборатории и работни места, до паркинга вън.
Двайсетте други колеги, които работели в Департамента по биология на Червено море, видели как вратата се затръшва зад него, но никой не казал и дума, дори и тримата му най-близки приятели - един от които със сигурност го е издал.
Никога няма да разберем в какво точно е бил обвинен зоологът или каква защитна стратегия е избрал, защото саудитските съдебни процеси се провеждат тайно и не се занимават с пилеещи времето глезотии като свидетели, адвокати, съдебни заседатели и дори доказателства.
Системата разчита изцяло на подписаните признания, получени от полицията. Странно е как методите, свързани с изтезания, са едно от малкото неща, които пресичат всякакви расови, религиозни и културни граници - бедните милиции в Руанда, които боготворят призраци, прилагат почти същите методи като богатите католици, които се грижат за държавната сигурност в Колумбия. В резултат мюсюлманските ченгета, които са задържали зоолога в затвора в Джеда, не са можели да предложат нищо ново - само мощен акумулатор за камион със специални щипки за гениталиите и зърната на гърдите.
Семейството на зоолога се досетило за катастрофата, която се задава, когато той не се прибрал от работа. След вечерната молитва се обадили на някои от колегите му, които или не отговорили, или се престрували, че не знаят нищо - от мрачен опит хората знаели, че подслушвачите са готови да нарочат всеки, който опита да помогне на семейство на престъпник. Все по-отчаяна, жената на зоолога най-накрая се съгласила четиринайсетгодишният ѝ син да излезе и да го потърси. Самата тя не можела да го направи, защото саудитският закон забранява на жените да излизат от дома си, ако не са придружавани от брат, баща или съпруг.
Тийнейджърът оставил майка си и двете си сестри и излязъл с мотоциклета, подарен му от баща му за последния рожден ден. По задните улички стигнал до сградите край брега и видял колата на баща си, останала сама на паркинга. Само в полицейска държава едно дете може да се моли на Бог с баща му да не се е случило нищо по-сериозно от злополука на работното място. Умолявайки Аллах зоологът да лежи ранен в тъмната сграда, в която се намирал кабинетът му, момчето приближило входа.
Пакистанският пазач се сепнал, когато видял през стъклената врата да наднича момче. Развикал се на лош арабски, размахал ръце, за да го пропъди, грабнал палката и бил готов да изскочи през вратата и да я използва, ако се наложи.
Момчето обаче не се смутило - завикало отчаяно на арабски, призовало Пророка на помощ, казало, че баща му го няма. Едва тогава пазачът си дал сметка, че посещението е свързано със събитието, предизвикало куп прошепнати клюки през целия следобед. Вгледал се в помръкналото лице на момчето, прекалено младо, за да се вкопчва в такива миниатюрни надежди, и свалил палката. Може би защото е имал свои собствени деца, но във всеки случай тектонските плочи във вселената на пазача се разместили и той направил нещо абсолютно неподхождащо за ролята му - поел риск.
С гръб към камерите за наблюдение, насочени към вратите, с жестове, сякаш го гони, той казал на момчето малкото, което знаел - четирима от тайната полиция, предвождани от полковник, отвели баща му с белезници. Според шофьора - сънародник пакистанец, на когото пазачът изнесъл чаша чай - разследвали този човек тайно от месеци. Обаче слушай внимателно, казал му, това е важната част - казали, че ще го обвинят в „пакост на земята“111 - термин толкова широк, че е безсмислен, освен за едно: че води до смъртно наказание.