След час-два вече започнали да се събират тълпи. Едно дванайсетгодишно момче - най-добрият приятел на Сарацина - минало оттам с баща си. Веднага разбрало какво ще стане. Било петък - почивният ден на мюсюлманите - и трафикът бил кошмарен, така че детето успяло да се прибере у дома чак след час. Веднага грабнало велосипеда си и изминало дванайсет километра, за да каже на приятеля си какво е видяло.
С опасения за най-лошото, без да спомене нищо пред майка си и сестрите си, Сарацина скочил на мотоциклета, качил отзад приятеля си и полетял към центъра на Джеда през курортния квартал Корниш, по улицата, която минава покрай Червено море.
Когато двете момчета зърнали морето, обедната молитва била свършила. Стотици мъже излезли от джамията и се влели в множеството на зрителите, чакащи на паркинга. На силната слънчева светлина мъжете в техните бели тоби контрастирали рязко с групичките жени с техните черни абаи и фереджета. Единствено малките деца по джинси и тениски внасяли някакъв цвят.
Екзекуциите, изглежда, са единствената форма на публично развлечение, позволено в Саудитска Арабия - киното, концертите, танците, театърът, дори смесените кафенета - в смисъл за двата пола - са забранени. Всички обаче са добре дошли, жените и децата също, да гледат как някой се прощава с живота си. Саудитците са се отказали от такива модерни нововъведения като смъртоносните инжекции или дори разстрела и са приели истинската радост за тълпата - публично обезглавяване.
Температурата била близо 45 градуса, горещината отскачала от асфалта на трептящи вълни, докато мотоциклетът бръмчал сред петъчния трафик. Отпред се разразявал хаос - пътят бил разкопан, за да правят нов надлез, строителна техника запушвала почти цялото улично платно, колите се промушвали само по една лента и задръстването било огромно.
В главата на момчето, под напечената каска, също царял хаос - изплашено до повръщане, то отчаяно се надявало платформата да е за някой наркодилър от Африка. Не можело да си позволи да мисли, че за последен път ще види баща си коленичил на мрамора, сред вече събралите се мухи, че сребристият меч ще се забие в плътта му и ще бликне фонтан кръв.
Момчето погледнало непробиваемото задръстване напред, изкарало мотоциклета на банкета и сред вихрушка от прах и строителни отпадъци профучало през строителната площадка.
Въпреки голямата тълпа, събрала се да гледа, паркингът бил сравнително тих - чувало са само тихо мърморене и гласът на моллата, който четял Корана по озвучителната система на джамията. Постепенно и мърморенето стихнало, защото през кордона минала служебната кола и спряла пред платформата.
Мъж със силно телосложение и с безупречен бял тоб слязъл от колата и изкачил петте стъпала до платформата. Диагонално през гърдите му минавал лъскав кожен ремък, на който висяла ножница с дълъг извит меч. Това бил палачът. Името му било Саид бин Абдула бин Мабрук ал Биши и бил признат за най-добрия майстор в кралството, като репутацията му била изградена основно заради процедура, наречена „кръстосана ампутация". Тя е много по-трудна от простото обезглавяване и се препоръчва за извършителите на сериозни грабежи. При нея умело се използват специално направени ножове, с които се отрязват дясната ръка и левият крак на осъдения. С усърдието си в изпълнението на процедурата Саид ал Биши през годините бил повишил цялостното ниво на публичните екзекуции в Саудитска Арабия. Вече много рядко публиката виждала екзекутора да сече и кълца многократно главата или крайник на затворник, за да ги отдели от тялото.
Саид ал Биши отговорил на няколко поздрава от тълпата и едва имал време да се запознае с работното си място, когато през тьлпата си запробивал път бял ван. Един полицай вдигнал преградата и климатизирането превозно средство спряло пред самите стъпала. Зрителите проточили вратове, за да видят кого водят. А после отворили задната врата.
Зоологът слязъл - бос, с плътна бяла превръзка на очите, със завързани зад гърба ръце.
Сред присъстващите имало хора, които го познавали или си мислели, че го познават, но все пак било нужно малко време, за да разпознаят чертите му. Бог знае какво е правила тайната полиция с него през изминалите пет месеца, но изглеждал доста зле - скелет на човек, рухнал и смален, поне физически, като онези прозрачни възрастни хора, които понякога виждате в хосписите. Бил на трийсет и осем години.
Знаел къде се намира и какво се случва - служител на така нареченото Министерство на правосъдието го посетил в килията му четирийсет минути преди това и му прочел формален декрет. Тогава зоологът за първи път узнал, че е осъден на смърт. Когато двама униформени го повели бавно по стъпалата към платформата, свидетели разказват, че вдигнал лице към слънцето и опитал да изправи рамене - сигурен съм, че не е искал синът и дъщерите му да смятат, че баща им е страхливец.