На крайбрежната улица блокираните шофьори наблюдавали със смесица от завист и възмущение как мотоциклетът избръмчал през строителната площадка, сякаш е частен път. Проклети хлапаци!
Младото момче се провряло с мотоциклета покрай купчина навити противопожарни маркучи - използвали ги, за да пръскат изтощените строителни работници от Бангладеш, така че да не припадат от топлинни удари, - след това минало през гора от бетонни колони. Оттам оставали само седем-осем минути, за да стигне до площада.
Не мисля, че Сарацина би могъл да обясни, дори по-късно през живота си, защо е подкарал мотора така бясно. Какво е смятал да направи? Аз лично съм убеден, че в страха и отчаянието си не е можел да мисли за друго, освен че с баща му са не само едно тяло, но и една душа, и че подобна връзка не би приела нищо по-малко от присъствието му. Свил с мотора рязко вляво, минал през някакви струпани строителни отпадъци и забързал още повече към улицата, която излиза на площада. Пред него се изпречила мрежа - обаче видял отвор, достатъчно голям, за да мине. Аллах бил с него!
Плъзнал мотоциклета още по-плътно вляво, минал на зигзаг между купчини арматурно желязо, вдигнал облаци прахоляк, насочил се бързо към тясната пролука... Щял да успее!
Зоологът, със завързани очи на платформата, усетил нечия ръка на врата си. Ръката го натискала надолу. Ръката била на палача, който му наредил да коленичи. Когато коленичил, от слънцето по лицето си разбрал, че е с лице към Мека, на шейсет километра оттам. Преди Мека се падал домът му и той си помислил за жена си и децата, които били там.
Палачът го уловил за рамото - майсторът на меча бил правил това много пъти и знаел точно в кой момент осъденият трябва да бъде подкрепен. От високоговорителите на джамията долетял призив.
Всички на площада - а той се простира от сградата на министерството на външните работи чак до тревата около джамията, - хилядно множество, коленичили с лице към Мека в молитва. Както всички вярващи мюсюлмани, зоологът знаел думите наизуст и ги мърморел в един глас с тълпата. Знаел също и колко продължават - и че на този свят му остават четири минути.
*
Момчето, полузаслепено от прахоляка, вдигнат от поднеслия при рязкото завиване мотоциклет, видяло един прът арматурно желязо със секунда закъснение и докато реагира, желязото вече било между спиците на предното колело.
Реакцията на момчето била невероятна - то извило кормилото моментално, но вече било късно. Желязото скъсало спиците. Метални парченца надупчили резервоара и главата на цилиндъра, предният амортисьор се забил в прахоляка и моторът спрял. Синът на зоолога и приятелят му обаче продължили - напред и през кормилото. Паднали в прахоляка зашеметени, а мотоциклетът ставал само за скрап.
Когато първите ужасени шофьори от задръстването стигнали до тях, молитвите на паркинга били приключили и тълпата вече се изправяла. Палачът пристъпил към коленичилия затворник и всички притихнали. Палачът наместил леко врата на зоолога и стоящите наблизо видели, че двамата си казват нещо.
Много години по-късно разговарях с някои от хората, присъствали на площада онзи ден. Сред тях беше и Саид ал Биши, палачът. Пих с него чай в меджлиса - помещението за посетители - на дома му и го попитах какво му е казал зоологът.
- Човек рядко говори в такава ситуация - отговори Саид ал Биши, - така че, разбира се, думите му се запечатаха в ума ми. - Въздъхна дълбоко. - Беше кратко, но го каза с убеденост. Каза ми: „Единственото, което има значение, е Аллах и саудитският народ да простят греховете ми“.
Ал Биши млъкна и погледна към Мека - явно това беше всичко. Кимнах почтително. „Аллаху акбар“ - промърморих в отговор. Бог е велик.
Той отпи още глътка чай, загледан в далечината, потънал в мисли за мъдростта, до която достига човек в последните си мигове. Продължавах да го гледам и да клатя мъдро глава. Едно от нещата, които никога не бива да правиш в арабска страна, е да обвиниш някого, че лъже, колкото и индиректно да е.
В резултат продължавах да го гледам, а той продължаваше да се взира в мъдростта. Чувах ромона на водата във фонтана вън, в красивия му двор, шумоленето на прислугата в женските стаи. Явно длъжността държавен екзекутор му се бе отплатила доста добре.