- Трябва да се преместим в по-добър район - казала тя.
- Да - казал той. - Но как ще платим?
- Ще си намеря работа - отговорила тя тихо, като удобно пропуснала факта, че вече си е намерила.
Той спрял, втренчил се в нея и отсякъл:
- Това е нелепо!
Майка му свела забуленото си лице в знак на покорство и мъдро оставила първия изблик на гняв да отшуми. Синът се обърнал и тръгнал към пазара, но тя не помръднала.
- Може да е нелепо, обаче как иначе? - казала тя твърдо. - Как иначе да опазим момичетата от зло?
Той продължил напред. Тя пак останала на място, решена да се скара със сина си заради шанса за по-добър живот.
- Не можем вечно да живеем от подаяния! - извикала след него. - Кой мъж може да иска такова нещо? Коя майка би го позволила? Ако работя, ще можем да си позволим нов живот...
Не успяла да довърши. Той се обърнал, върнал се с тежка крачка при нея, бесен.
- Отговорът е „не“! Грешно е!
Уловил я за ръкава и я задърпал, но тя съзряла пролуката, която толкова отчаяно се надявала да види.
- Идеята, че жена може да работи, може да не допада на нечия представа за мъжественост, може да обижда и някои имами с безумни погледи, но не е грешна - казала тя ледено.
Синът ѝ забелязал бездната, която се отваря пред него, но нямало как да върне думите си назад. Вместо това опитал да приключи целия разговор, като посочил няколко мъже, които наблюдавали разразяващия се домашен скандал.
- Хайде! - настоял. - Ставаме за посмешище!
Но тя не помръднала.
- Минаха години, откакто за последен път учих религия - казала. - Напомни ми къде в исляма е казано, че е грешно една жена да се заеме с почтена работа?
- Грешно е, защото казвам аз...
Но тя не го оставила да довърши.
- Твоето мнение е по-голямо от това на Пророка, мир на душата му, така ли?
Дори да си помислиш такова нещо било светотатство и той не успял да отговори. Майка му се възползвала от предимството и продължила настъплението:
- По Божията воля ти зае мястото на баща си - време е да започнеш да се държиш като него. Мислиш ли, че би искал дъщерите му да живеят така? Мислиш ли, че би искал неговата жена да живее така?!
Момчето знаело отговорите. Хвърлило поглед - през широкото поле, което ги деляло като мъж и жена - към едно малко прозорче. Това бил тесният процеп на фереджето ѝ - в продължение на повече от хиляда години мъжете и жените в арабския свят могат да се наблюдават едни други само през това прозорче.
Майката задържала погледа на сина си в красивите си засенчени очи.
- Попитах те: мислиш ли, че баща ти би искал да живеем при тези условия? Отговори ми - настояла тя.
Той опитал да издържи погледа ѝ, но тя не се преклонила и неговите очи се плъзнали встрани - тя все още била негова майка и той я обичал повече от всичко.
- Колко пари ще ти носи работата? - попитал накрая.
5.
Циганското лято на семейството би могло да продължи вечно, ако не била група строителни работници от Пакистан.
Месец след като синът ѝ се съгласил тя да работи, четиримата се преместили в прилична къща в хубав квартал и пет дни седмично тя се качвала с дъщерите си на автобуса и отивала на работа. Никога дотогава не се била чувствала толкова целеустремена и никога не се била радвала толкова на момичетата си. Всичко свършило два дни след като работниците започнали да строят малка бизнес сграда до училището на момчето.
Незапознати с тънкостите на изкопните работи, бангладешците скъсали с малкия си багер водопровода и електрозахранването и климатиците в училището спрели. Докато нещастният багерист оглеждал опърлената си машина, децата му махали весело от прозорците на училището, защото били наясно, че ще ги освободят до края на деня.
Сарацина решил да изненада майка си и да я заведе на обяд, но автобусния транспорт в Манама не е по-добър от този в Джеда, така че пристигнал пред сградата на „Бателко“ няколко минути след като затворили за обедната почивка. Решил, че майка му е в служебното кафене, и влязъл в мола, за да изпие нещо и да помисли как да прекара свободния следобед.
Слязъл от ескалатора, видял я на трийсетина метра и в този миг малкият живот, който бил изградил за себе си в Бахрейн, се разпаднал на парчета. С открито лице и с червило - очилата „Гучи“ била вдигнала над челото си - тя обядвала със свои колеги.