По това време майка му вече си била дала сметка, че той няма да е с тях за рождения си ден, и с двете му сестри се спуснали да пазаруват и да готвят, поели допълнително бреме - да организират изненадващо празненство за рождения му ден в деня на заминаването му. Тайната била зле пазена; той като че ли влизал в играта, преструвал се, че не забелязва допълнителните храни, които купували, или поканите, които изпращали до училището и джамията.
В четири часа сутринта преди празненството обаче той вече бил буден и напълно облечен. Влязъл тихо в стаите на сестрите си, застанал до леглата им. Те били изтощени, защото до полунощ привършвали подготовката, така че не се събудили. Погледнал прекрасните им лица, понесли се в тишина по тъмните океани на съня, и може би едва тогава осъзнал колко много ги обича. Времето обаче не било за слабост и той мушнал под възглавниците им по един екземпляр от Корана, подписан от него, и ги целунал за последен път.
С още по-натежало сърце минал по коридора и отворил вратата на майчината си стая. Майка му спяла на една страна, с лице към него, осветена от меката светлина от нощната лампа в банята.
Без никоя от трите да знае, няколко дни преди това той отишъл в офиса на авиокомпанията и сменил полета си с по-ранен, в шест сутринта - откакто бил видял майка си в мола, прикривал чувствата си, но не бил сигурен, че ще успее да ги овладее в емоционалната буря, която щяла да съпътства това - само той знаел - прощално събиране. Бил им казал, че ще замине само за месец, но не било истина - в действителност нямал представа дали ще се видят изобщо някога пак.
Погледнал майка си и си дал сметка, че няма лесен начин. Бил израснал в пустинята и бил виждал мъгла само веднъж през живота си - рано една сутрин баща му го събудил и двамата гледали стената от бели изпарения, от друг свят, да се носи към тях откъм Червено море. Сега спомените се връщали в главата му по същия начин - коремът ѝ расте с една от сестрите му, баща му я удря силно по лицето за неподчинение, очите ѝ танцуват от смях заради някаква шега. Нахлуващите емоции - от надежда до отчаяние, от детска любов до горчиво разочарование - го обвивали с пипалата си, докато не се изгубил в тяхната бяла променяща се вселена.
Щял да остане така, унесен в спомени, ако гласът на мюезина в далечината не призовал правоверните към молитва. Това означавало, че се съмва и че вече закъснява. Пристъпил до леглото, навел се над лицето на майка си, усетил нежния ѝ дъх по лицето си. Казват, че когато мъж умира в битка, почти винаги заравя пръсти в пръстта, опитва да се вкопчи в земята, в цялата любов и болка, които тя таи.
Момчето не го осъзнало, но би могло да види, че пръстите му са вкопчени в завивката на майка му. Целунал я по челото и прошепнал една-единствена дума - нещо, което не бил изричал никога. Прошепнал името ѝ, сякаш бил малко дете.
Изправил се и излязъл заднишком през вратата, не откъснал поглед от майка си до последния момент. Грабнал раницата, излязъл в светлината на новия ден и хукнал по улицата, за да не би сълзите да го победят и да накарат краката му да последват сърцето му - да го накарат да се върне.
В другия край на улицата - както било уговорено - го чакала кола. Вътре били имамът и двама от водещите членове на Мюсюлманско братство. Той се качил отзад, те го поздравили, шофьорът включил на скорост и колата поела към летището.
Майка му се събудила след два часа - станала рано, за да довърши подготовката за празненството. В кухнята намерила писмо, адресирано до нея. Когато започнала да чете, имала чувството, че от пода се надига ледена вода и залива долната половина на тялото ѝ - усетила как краката ѝ се подкосяват и едва успяла да намери стол, преди да се строполи.
Той ѝ пишел съвсем делнично, че я е видял в мола, видял срама ѝ в пълен блясък и бил сигурен, че сестрите му са съучастнички в поведението ѝ, че единствената му амбиция била да защитава жените точно така, както би искал баща му.
Продължила да чете - две страници, изписани четливо, с които с прости думи ѝ давал урока, който са научили безброй родители: че собствените ти деца те нараняват най-жестоко.
Стигнала до последния абзац и си дала сметка, че е била жестоко измамена от имама. Прочетеното прекъснало и последните нишки на изопнатото ѝ самообладание и тя пропаднала в бездна от загуба, чувство за вина и ужасяващ страх.
Синът ѝ пишел, че заминава за Куета, но там нямало прославено медресе, а лагер, скрит високо в планините. Там щял да прекара шест месеца основно обучение, а след това по старите пътища на контрабандистите да прекоси границата към бойното поле.