— Вероятно когато вас, Анастасия, ви назначат за министър на вътрешните работи — позасмя се Заточни. — Не мечтайте за неосъществими неща. Докато държавната хазна ни дава средства колкото за кърпеж, в нашето ведомство нищо няма да се промени. Ще трябва да търпим и да се примиряваме с това, което имаме.
Те приседнаха на повалено дърво, наблюдавайки Максим, който редуваше набиране с лицеви опори. Настя мълчаливо пушеше, мислейки за нещо свое, а Иван Алексеевич следеше сина си със секундомер в ръката.
— А ако се върнем към разговора, който започнахме през зимата? — неочаквано попита той.
Настя толкова дълбоко бе потънала в мислите си, че дори не схвана отведнъж за какво й говори.
— Към кой разговор? — попита тя.
— Ставаше дума да смените работата си.
— Благодаря — кисело се усмихна Настя, — но вече не искам. Всяко нещо с времето си. Гордеев се върна, нямам какво повече да желая.
— И така ще изкарате с майорски пагони чак до пенсия?
— А, за това ли говорите… Ами какво да се прави, ще изкарам. Вторият ми баща смята, че трябва да започна научна работа, да защитя дисертация и да стана преподавател. Тогава бих имала всички шансове да се издигна до полковник.
— И на вас харесва ли ви този план?
— Да си призная честно — не много. Категорично не искам да преподавам, а науката… Какво пък, тя е интересна и полезна, но знаете ли, нагледала съм се на научни работници, които за изследванията си не са получавали нищо, освен унижения и оскърбления. Не искам да стана една от тях.
— Е, заради звездите на пагона човек може да изтърпи и унижение — забеляза генералът, без да я погледне.
— Така ли мислите?
— Знам го.
— И все пак не — не искам. Звездите са ваши момчешки игрички, а за едно момиче честта е по-скъпа. Няма да се унижавам и да понасям оскърбления в името на каквито и да било звезди.
— Ами ако се абстрахираме от самолюбието ви? — попита генералът. — Ако ви предложа хубава, интересна работа, ще се съгласите ли?
— И да изоставя Гордеев и колегите? В името на какво?
— В името на звездите, заради тях, милинките. Ще поработите при мен, ще получите чин подполковник, а ако не ви хареса, ще се върнете на «Петровка». Ще ви пусна, когато поискате, обещавам. Много се нуждая от добър аналитик.
— Е, значи няма да ме пуснете, щом съм ви нужна! — разсмя се Настя. — Не съм толкова наивна…
— Не, ще сключим договор! — весело възрази Заточни. — Ще взема на работа вас и още един умен човек, за една година вие ще го научите на аналитична работа и ще си подготвите заместник. Тогава с чиста съвест си вървете, за да се занимавате на воля с лумпените на градската престъпност.
«Защо всъщност се съпротивлявам? — мислено се запита Настя. — Иван ми предлага нещо, за което мечтая отдавна. Само да анализирам и да не се чувствам виновна, че чисто оперативна работа върша от дъжд на вятър. Пред никого да не се оправдавам, да не срещам укорителни погледи из коридорите на «Петровка», да не слушам зад гърба си гадния шепот, че полковник Гордеев бил създавал на любовницата си царски условия. Като началник Иван не е по-лош от Житената питка. Разбира се, това е съвсем друг стил, Заточни е корав, строг и безжалостен, няма да ми прави никакви отстъпки, но те няма и да са необходими. Най-важното е, че той е много умен и безспорно е почтен човек. Какво толкова съм се вкопчила в службата си? От пет лета си стоя майор, а по принцип преди година трябваше да получа чин полковник. И не е въпросът, че тези пагони са ми нужни, а че по пагоните — по-точно по тяхната своевременна смяна — другите началници и служители съдят за ума ми. Твърде дълго стоиш майор? Значи си тъпа, за нищо не те бива, а може и в личен план не всичко да ти е наред. Я да видим сега какво има в личното ти досие? Аха, това ли било, отстраняване от работа и служебно разследване за връзки с криминални структури. Нашата Каменская е другарувала със самия Едуард Денисов. Е, и какво, като не са изровили нищо, нали това са го писали в документите! А то означава, че си опетнена, издънила си се, затова не те издигат служебно и не ти дават поредния чин.»
— Ще помисля — много сериозно отвърна Настя. — За мен това предложение е неочаквано, не съм готова веднага да дам отговор.
— Помислете — съгласи се Заточни, — не ви припирам.
След един час Настя си беше вкъщи — бодра, свежа след разходката, пълна със сили, което, общо взето, не й бе присъщо. Заради лошите си кръвоносни съдове тя почти постоянно чувстваше някаква слабост, често й се виеше свят, а от жега и задуха дори се случваше да губи съзнание. Усмихната, като си тананикаше нещо под носа, тя с удоволствие се захвана да чисти, сама изненадана от себе си. Мъжът й я заряза, работата не върви, а тя пее и се радва на живота! Не е на добро това, ох, не е на добро.