Вече беше приключила с прахосмукачката и се готвеше за героичния подвиг — миене на прозорците, когато телефонът иззвъня. Беше Дима Захаров.
— Какво правиш? — весело попита той.
— Домакинствам.
— И дълго ли още ще се трудиш?
— Според желанието. Мога начаса да приключа, а мога да се мотая и до вечерта. Защо?
— Искам да се самопоканя на гости. Трябва да си поговорим.
— Ами самопокани се тогава — разреши му Настя.
— Чудесно, самопоканвам се.
— Разрешавам, от мен да мине — милостиво позволи тя и се разсмя.
Дима пристигна след около четирийсет минути с огромна торта в ръце.
— Благодаря — каза Настя и пое обемистата кутия с ярка рисунка отгоре.
— Не е за теб, а за легендарния професор, който е имал късмета да ти стане съпруг — отговори Захаров, докато се събуваше.
— Ще трябва да те огорча — професорът не си е вкъщи.
— Но все ще се прибере по някое време.
— Страхувам се, че няма.
Дмитрий внимателно я изгледа.
— Какво, да не сте се скарали? Впрочем извинявай, това не е моя работа.
— Наистина не е твоя — съгласи се Настя, — затова ще занеса тортата в кухнята, ще сложа чайника и двамата ще си ядем сладкарския шедьовър сами.
— Почакай… — Дима задържа ръката на Настя, обърна я към себе си. — Повтарям, не искам да се бъркам в чужди работи, но ако наистина сте се скарали, по-добре да си вървя.
— Нали искаше да си поговорим! — насмешливо му напомни Настя.
— Можем да си поговорим и навън. Превалено добре знам какво става, когато съпругът се скарва с жена си и си тръгва, а после се връща и намира в дома си чужд мъж, който и да е той: роднина, колега, съсед, приятел от детинство. В тази ситуация нищо не помага. Лично съм го преживявал, така че съм абсолютно наясно. Не се е родил още мъжът, който в подобна ситуация няма да си помисли: «Уличница! Още не съм прекрачил прага, а тя вече си е довела друг. Сигурно се оплаква от мен, търси съчувствие. Може дори нарочно да е провокирала скандала, за да ме отпрати.» С една дума, Ася, ако има дори и най-малък шанс твоят професор да се върне, аз си тръгвам. Хайде да отидем някъде, например в Соколники, ще се разходим из парка и ще си поговорим.
— Няма да се върне — тихо каза Настя. — Не искам повече да обсъждаме това, просто ми повярвай: няма да се върне.
— Ама наистина ли е толкова сериозно? — съчувствено попита Дима.
— Нали ти казах: не подлежи на обсъждане! — ядосано повтори тя. — Да вървим в кухнята, ще сложа чайника.
Беше й неприятно, че се наложи да каже на Димка за скарването с мъжа й, но разговорът някак тръгна така, че нямаше как да го излъже. Можеше да измисли нещо за командировка, но Настя твърдо знаеше, че дори най-невинната лъжа може да постави човека в ужасно неловко положение. Например ако сега звънне някой колега на Алексей, ще се наложи тя в присъствието на Захаров да обяснява, че той е в Жуковски. Или да стане нещо друго неочаквано, например да дойдат майка й и вторият й баща. Правеха го, макар и рядко. Но нали всичко, което се случва рядко и затова не се взема под внимание, обикновено идва в най-неподходящия момент!
— Значи си нещо като сламена вдовица — заключи Дмитрий, огледа кухнята и си избра удобно място до масата. — И често ли ви се случва това?
— За пръв път е — въздъхна Настя. — Дима, нали те помолих да не го обсъждаме.
— Е, Настася, трудно се говори с теб. Където и да посегне човек, за каквото и да попита — непременно уцелва списъка на забранени теми. За съпруга ти — не може, за нашето романтично минало — не може, за секс — също. А за какво може?
— За Юлия Николаевна — усмихна се тя. — Разрешавам ти за нея да ми говориш всичко, ако щеш по двайсет и четири часа в денонощие.
— Добре, да говорим за Юлия. Аз се поразвъртях малко из «Грант» и едно момче никак не ми харесва.
— Кой по-точно?
— Там е работата я! Както пееше небезизвестният Герман в «Дама Пика», не зная името му аз…
— Е, какъв е проблемът? Научи го.
— Ася, не всичко е толкова просто. Аз и без това твърде упорито се занимавам с това бюро, макар че нямам никаква работа там. Ако съм прав и това момче е схванало, че си пъхам носа заради него, повече не бива да се мяркам при тях. Абе какво ти обяснявам очевидни неща! Всеки оперативен работник долавя с десетото си чувство кога е време да си плюе на петите от даден разработван обект. Усеща и толкоз. С една дума — ситуацията е следната: днес искам да ти покажа това момче отдалеч и по-нататък ти работи с него със собствени средства. А аз ще се отдръпна, инак ще стане по-лошо.