— Добре — съгласи се Настя, — покажи ми го. А какво толкова не ти хареса в него?
— Съвършено случайно го спипах да се рови в картотеката на директора. Достъп до нея има само Пашка, сигурно си го спомняш — един неприятен блондин.
— Спомням си — кимна тя и наля кафе в чашите.
— Пашка ми показа картотеката и ми обясни, че там се съхраняват сведенията за всички сключени от бюрото договори. Но тъй като самият принцип в работата е най-строга конфиденциалност, всеки конкретен служител на «Грант» знае само за поръчките, по които лично работи. Клюки от какъвто и да било род са забранени, имам предвид обсъждане на чужди дела. Достъп до картотеката има само Паша, никой друг няма ключ. А той невинаги заключва кабинета си. Там всички тайни са в желязната каса, където е картотеката, а останалото е открито. Например щом излезе някъде през деня, никога не заключва. И дори разрешава да ползват кабинета му, докато го няма — ако трябва да се приеме клиент, а другите помещения са заети. С една дума — отидох вчера, без никакъв повод и дори без предупреждение, уж че съм минавал наблизо и уж предишния път съм си забравил запалката на бюрото на Паша. Влизам значи в кабинета на директора, като се старая да не привличам вниманието, и виждам прелестна картинка от сериала «Неочаквано»: момчето се стресна до смърт, побеля като платно. А пък аз, нали, като велик драматичен актьор, смутено се извинявам, мънкам нещо за запалката, бързо я намирам на бюрото и веднага се оттеглям, за да не го уплаша още повече. Трябваше да се престоря, че не виждам нищо особено в присъствието му пред отворената картотека. Ето защо не можех нито да попитам другите служители за името му, нито да остана, за да изчакам Паша. Не биваше да го подплаша, разбираш ли? И ако в близко време отново се появя в бюрото, той ще се разтрепери от страх, че ще кажа на Пашка, задето се е ровил в картотеката.
— Ясно — кимна тя.
Тортата беше прясна и много мека, така че Настя трябваше дълго да избира най-острия от наличните ножове вкъщи. Но в нейното домакинство се оказа, че липсва такъв. Когато започна да реже тортата, цялата красота веднага се разруши, по обляната с глазура повърхност плъзнаха пукнатини.
— Извинявай — виновно каза тя, като слагаше в чинията на Дима едно от неравните парчета, — толкова умея аз.
— Е, голяма работа — добродушно се засмя той, — в стомаха и без това ще се смачка. Но поначало никак не те бива за домакиня, щом имаш в кухнята си такива тъпи ножове. Как ли те понася мъжът ти?
— Както виждаш, не ме понася — тросна се Настя с неочакван яд в гласа. — Нали те помолих да не засягаш тази тема!
— Господи, ама на теб човек и дума не може да ти каже! — възмути се Захаров. — Говоря не за мъжа ти, а за ножовете. Какво, и ножовете ли са забранена тема?
— Извинявай.
Настя се извърна за секунда, като се престори, че търси нещо в кухненския шкаф. Когато отново седна на масата, лицето й беше спокойно.
— Защо си толкова нервна? — попита Дима, напалвайки доста голяма хапка торта. — Много си се притеснила май.
— Не съм нервна и не съм се притеснила — сухо отвърна тя. — Хайде да си поговорим за нещо приятно.
— Хайде! — с готовност се съгласи Захаров. — Може би за преодоляване на стреса, ще е полезно да изневериш на твоя професор?
— Димка! — закани се шеговито Настя и демонстративно грабна ножа. — Престани!
— Говоря сериозно. Помисли само — това е разкошна идея. И ето ме и мен — на твоите услуги! Възторжен и готов за подвизи.
Настя не издържа и избухна в смях.
— Димка, теб само гробът ще те оправи! Така де, докога ще си бъбрим едно и също? Престани да ме навиваш, няма да се съглася.
— Защо? — Зададе този въпрос напълно сериозно, загледан в нея с ясните си сини очи. В погледа му като риба в езеро се мяташе ласкава усмивка. — Защо, Настенка? — повтори той. — Нима това, което ти предлагам, е лошо? То е прекрасно. То е абсолютно забележително. Прави човека щастлив и свободен, избавя го от страдания и страх от смъртта.
Тя объркано мълчеше, не бе очаквала такава рязка промяна в разговора. Захаров стана, заобиколи масата, наведе се над Настя и нежно я целуна по устните. В първия момент тя му отвърна, после рязко се отдръпна.
— Захаров, не използвай момента, това е пошло!
— Кое е пошло? — не разбра той.