— Случило ли се е нещо? — дежурно се поинтересува Татяна, без да откъсва очи от документа, който завършваше в момента. — Защо ми звучиш така унило?
— Имах планове за тази вечер… Но сега, щом ще ни дойдат гости… — измънка Ирочка.
— Глупости! Върви, където си решила. Прекрасно ще се справим и без теб. Нали каня Настя не да ядем млинове, а да си поговорим.
Ирочка забележимо се развесели и започна да дава на Татяна указания какво има за вечеря и кое в коя тенджера се намира. Образцова слушаше разсеяно, сметнала, че изобщо не е нужно да внимава — ще се прибере и ще намери всичко сама, голяма работа, да не е биномът на Нютон. Като си спомни историческата фраза, произнесена от Булгаковия котарак Бегемот, Татяна неволно се замисли за себе си. «Сега сигурно и аз приличам на хипопотамка*. А след раждането очевидно ще надебелея още повече. Как се живее с толкова килограми? Един дявол знае! И така не мога да си намеря прилични дрехи, а ако наддам още, ужасът ще е пълен. Може би Стасов е прав и наистина трябва да си остана вкъщи да пиша книги, а не да се правя на активен държавен служител?»
[* Бегемот (рус.) — хипопотам. — Б.пр.]
Когато влезе в апартамента на Стасов, Настя остана като гръмната. Илюзията, че влиза тук за пръв път, беше пълна, макар прекрасно да си спомняше, че бе идвала съвсем наскоро, когато дълго си говориха с Татяна и после всички вечеряха заедно. И същевременно усещането за нещо ново беше много отчетливо. Оказа се, че между кухнята и хола няма врата, а само проход със сложна геометрична форма. Как не беше го забелязала първия път? И подът в хола беше направен много интересно — половината с мокет, а другата половина — с ламиниран паркет, при което границата между тях не беше права, а вълнообразна. С ламинат беше покрита частта от пода, по която постоянно се ходи от антрето до кухнята, а мокетът беше при меката мебел. «Господи, та миналия път седях най-малко един час на този диван, входът към кухнята беше точно пред очите ми, а не съм го видяла. Е, браво бе, Каменская!» — укори се тя.
— Какво става, Настюша? — учудено попита Татяна. — Оглеждаш се, сякаш за пръв път си тук.
— Може да ти е много смешно, но имам точно такова усещане — призна Настя. — Сякаш за пръв път виждам всичко това. Не ми обръщай внимание, напоследък бях ужасно разсеяна, много неща не забелязвах. А къде е твоят ангел пазител?
— Хукна на среща — засмя се Татяна. — Намерила си е нов приятел. И слава богу, че то бива ли — млада жена по цял ден да се занимава само с моето домакинство. Много ще се радвам, ако Ирочка започне да излиза с някого.
— Виж ти — разстрои се Настя, — ами моето протеже? Нашият Миша Доценко е толкова свястно момче, а ти го отхвърли, без дори да го видиш. Любими роднини трябва да се дават в добри ръце, а не на кого да е.
Татяна се усмихна и махна нетърпеливо.
— О, престани, тя е вече голямо момиче, ще се оправи сама. Гладна ли си?
— Гладна съм. Но не е нужно да се притесняваш за това. Мога да хапна нещо между другото, някой сандвич например.
— Е, защо са нужни такива жертви — засмя се Татяна, — в хладилника има всичко за една прилична вечеря.
Неочаквано Настя откри, че апетитът й се е върнал, във всеки случай изпитваше към храната благоразположение, а не отвращение, както беше през последните месеци. «Определено съм пропаднала морално — помисли си с горчивина. — Вчера пред очите ми убиха Димка Захаров, а аз мисля за ядене. Но, от друга страна, докато не се случи това, не можех да се съсредоточа върху каквото и да било, освен над собствените си преживявания. Предъвквах едно и също, превърнах живота си в световна трагедия и гледах тази пиеса по цели дни — от сутрин до вечер. А вчерашната истинска трагедия сякаш ме разтърси. Дори съм благодарна на Льошка, задето, меко казано, ме прати по дяволите. Напълно си го заслужих, така че не му се сърдя. Нищо, ще се поправя. Всичко разбрах. И сякаш оживях. Май и мозъкът ми заработи по-добре. А апетитът — естествено, това е нормалната реакция на гладния човек, нищо повече. Няма защо да се срамувам.»
— Настюша, исках да поговоря с теб за Уланов. Гледа ли предаването в петък?
— Разбира се, нали ме предупреди. Извинявай, че не ти се обадих, работата ме завъртя.
— Ти извинявай. И мен ме завъртя. Е, хареса ли ти предаването?
— Хареса ми — предпазливо каза Настя. — Във всеки случай не приличаше на онези, които гледах през последните седмици. Сигурно Уланов е сменил тактиката?
— А, не — засмя се Татяна, — аз малко го подведох. Докато ме опознаваше, се престорих на пълна идиотка, та той се отпусна, глупчото. Във всеки случай разбрах метода му. Довеждат госта, черпят го с чай или кафе, усмихват му се лъчезарно, всички дружно хвалят водещия — колко бил прекрасен, добър, колко обичал своите събеседници, после се появява лично мистър Уланов и води с човека дружелюбен светски разговор. Но същевременно напипва слабите му места, тоест темите, при чието обсъждане гостът не изглежда добре подготвен, да не кажа — съвсем зле. А сетне в предаването на живо засяга точно тези теми. При него работи гримьорка от суперкласа. Дълго се мъчих да си спомня къде съм я виждала, а после се сетих: в едно списание четох репортаж от европейски конкурс за гримьори и там имаше снимка на тази жена. Тя е спечелила първо място. Така че там правят госта невероятно красив и това също е част от спектакъла — или клопката, ако щеш. Всичко е примитивно и просто като фасул. Колкото до самия Александър Юриевич, мога да ти кажа две неща. Първо, много го вълнува темата за разводите и за отношенията между бивши съпрузи. И второ, намира се на прага на големи промени — и то приятни! Като съчетаем първото с второто, можем да предположим, че нашият човек има намерение да се разведе и да сключи брак с пламенно обичана жена. Имаш ли някакви сведения по този въпрос?