— Никакви. А ти защо си решила, че го очакват промени?
— След предаването ме похвали и ми благодари. Разбираш ли? Аз бях сигурна, че ще бъде вбесен, обаче не, нищо подобно — усмихваше се широко и целуваше ръцете ми. Развалих му имиджа пред всички зрители, а на него и окото му не мигна. Стори ми се, че в определен смисъл не му пука какво ще стане с предаването. Той вече няма да работи в него. Така че майната им на имиджа, на водещия и на самата програма — и без това те вече няма да са нужни на Уланов. Опитат го някакви по-приятни перспективи и те по никакъв начин не са свързани с «Лице без грим».
— Разбирам — замислено проточи Настя. — Това е любопитно. Значи казваш, усмихваше се и целуваше ръце, така ли?
— Да. И ме обсипваше с комплименти.
— Я гледай ти… Аз някак не съм имала случай да го видя в добро настроение. С мен е бил и потиснат, и злобен, и ехиден, но никога благоразположен. Явно нещо ново се е случило в живота му. Само не разбирам трябва ли да се ровя в това или не. Миша Доценко се занимава с телевизионните среди, но така и не е напреднал по въпроса за причината за убийството на Андреев и Бондаренко. Може би беше безсмислено да се вкопчвам в този Уланов? Вярно, много ми е неприятен, но това не е повод да го подозирам във всички смъртни грехове.
Татяна не отговори, само мълчаливо въртеше в ръцете си клонче магданоз и откъсваше от него листенце по листенце. В жилището цареше блажена тишина, те бяха сами, не се чуваше нито звънливото чуруликане на Ирочка, нито мощният глас на Стасов. За миг Настя се откъсна от всичко и с наслада се потопи в тази мека тишина, изпълнена с уютни домашни миризми.
— Настюша, мога ли да вляза в един престъпен сговор с теб? — неочаквано попита Татяна.
— В престъпен ли? Можеш.
— Според твоите разработки Уланов засичал ли се е някъде с гражданката Валентина Петровна Лутова?
Настя сбърчи чело, припомняйки си имената на хората, които поне веднъж се бяха мярнали в делото за убийството на служителите от телевизията.
— Не си спомням такава — изрече най-сетне. — Тя те интересува, така ли?
— Интересува ме. А сещаш ли се за убийството на магьосницата Инеса?
— Да, срещнах го в сведенията. Но ние не се занимаваме с него.
— Знам — кимна Татяна, — по него се работи на районно ниво. Именно в моя район.
— Така ли? — заинтересува се Настя. — Е, и как е работата с магьосническата материя? Сигурно си се измъчила.
— И още как! — въздъхна Татяна. — Инеса е имала широка клиентела, а записки — никакви. Тоест записвала е, и то доста подробно, но нито едно име. Тази магьосница е боравила с интересни методи — кръщавала е всеки клиент като в черква, разбираш ли? Казвала е: на моите сеанси вие ще бъдете не Иван Иванович, а Феофилакт например, това ще е вашето име за общуване със света на висшите сили. И именно под тези нови имена е правела записките си. Установихме някои от тях, едната е Лутова. А у Лутова неотдавна е ходил Александър Юриевич Уланов. Всъщност аз точно затова се съгласих да отида в предаването му. Дощя ми се да го видя лично и да се запозная с него. Между другото за всеки случай те предупреждавам, че за Уланов не съм следователка, а само писателка, разбираш ли?
— А каква е тази Лутова, с какво се занимава?
— Възпитателка е в детска градина. Неотдавна се развела с мъжа си. Може да се предположи, че има връзка с Уланов и той също най-сетне е решил да се разведе. Но това се връзва само наполовина с нещата, които видях.