Выбрать главу

— Да — съгласи се Настя, — не е ясно какви толкова блестящи перспективи ще му разкрие новият брак. Ако е решил да напусне програмата, къде ще отиде? Разбирам да се оженеше за милионерка, а тази е просто възпитателна… Не се връзва, права си. Ще поговоря с жена му. Та значи казваш, тази Лутова е ходила при магьосницата? От какво се е оплаквала?

— Че не можела да се отърве от мъжа си.

— Как така? — не разбра Настя. — Нали каза, че се е развела с него?

— Ох, сякаш не знаеш как стават тези неща! — сви рамене Татяна. — И то масово! Да оформиш развода си невинаги означава да се освободиш от човека, особено ако бившите съпрузи продължават да живеят в един апартамент. Това се случва с много хора, защото за ново жилище нямат пари, а да размениш двустаен апартамент от времето на Хрушчов с миниатюрна кухня можеш само срещу нещо съвсем неприемливо. А гарсониерата изобщо няма срещу какво да се размени, така че хората да се разделят. И тъй си живеят, какво да правят!

— И какво, значи Лутова е искала магьосницата Инеса да премахне омразния й бивш съпруг с магии и урочасване, така ли?

— Не, Настюша, друго е. Ние открихме Лутова чрез контакти с друг клиент, събрахме първоначални сведения за нея и чак после започнахме да търсим в записките на Инеса клиент с подходящи данни. Намерихме някоя си Евгения, която за пръв път се обърнала към Пашкова преди почти година с оплаквания от емоционалната си зависимост от съпруга си, който се държал зле с нея. Побийвал я, крещял, вдигал скандали, тормозел я със сцени на ревност, а тя не можела да направи решителната крачка и да скъса с него, защото го обичала. С една дума — широко разпространено явление. Пашкова е работила с нея планомерно за подготовката й за развод и напълно е успяла. В нейните записки има бележка, че Евгения най-сетне е узряла за решителни действия и е подала заявление. Проверихме в съда — датата, когато Лутова е подала заявление за развод, съвпада.

— А защо в съда? Съпругът не й е давал развод или са делили имуществото?

— Не, там няма нищо за делене. Заради мъжа й, разбира се. Най-смешното е, че в съда той с лекота се съгласил на прекратяване на брака и изобщо направил впечатление на симпатичен и интелигентен човек. Разговарях със съдийката, тя добре си спомня тази двойка, защото Лутов има много ярка външност. Сторил й се невероятно привлекателен. Бил изпълнен с обаяние, както ме увери тя. Оплакванията на ищцата от неговото лошо поведение й се сторили необосновани и тя сметнала, че Лутова си измисля всичко или поне преувеличава. Но прекратила брака веднага, дори не определила срок за одобряване, макар че обикновено всички съдии го правят. Не й се занимавало, разбирала, че пак ще дойдат, а тя и без това имала безброй дела за разглеждане.

— След развода Лутова престанала ли да посещава магьосницата?

— Ами, престанала! — засмя се Татяна. — Дори започнала да ходи още по-често. Оплаквала се, че съпругът й продължава да я тормози, третирал я като робиня, а тя нищо не можела да му откаже. Сякаш я бил омагьосал, имал някаква невероятна власт над нея. Така че в този смисъл разводът изобщо не помогнал — всичко останало така, както си е било. «Докато не е при мен — казвала тя, — ми се струва, че мога и да му откажа, и да си тръгна, и да го нагрубя, и дори да го убия! Но щом го видя, щом погледна очите му — край, превръщам се в безволево същество.» Именно по този проблем работела с нея Инеса.

— И как е работила, интересно? Разваляла е магията, така ли?

— Не, не, по всичко личи, че Инеса далеч не е била глупачка или шарлатанка. Сега ще ти съобщя и нещо по-любопитно. Навремето Инеса е била любовница на Готовчиц.

— На кого?! — Настя се изцъкли от изненада и изпусна лъжичката, с която току бъркаше в бурканчето с топено сирене с вкус на стриди.

— На Борис Михайлович Готовчиц, вдовеца на убитата Юлия Николаевна. Едва наскоро научих това. Та той значи ми разказа, че по време на стажа си Ина Пашкова проявявала големи способности в областта на психиатрията. Притежавала невероятен усет и именно той й помагал безпогрешно да напипва в душата на човека точно нараненото място, което му пречи да съществува нормално. Така че Борис Михайлович изказа искреното си съжаление, че Ина — сиреч магьосницата Инеса — е изоставила медицинската практика и се е захванала с шарлатанство. Дори негодуваше и трябва да призная — напълно справедливо. А от разказите на оперативните работници, които се занимаваха с клиентите на Пашкова, определено излиза, че Инеса само е използвала илюзията, че е магьосница, а всъщност нормално е практикувала като психоаналитик. И очевидно напълно успешно. Така че не е била шарлатанка, наистина е помагала на хората, само че под друго прикритие.