— Ами защото съпругата на уплашения психоаналитик е депутатка в Държавната дума — ни повече, ни по-малко! Та така, любезна ми Анастасия. Сега очаквай слънчеви дни и купища приятна работа.
— Пепел ти на езика! — Тя разстроено махна с ръка. — Депутатските убийства не са мой профил. На мен ми дай нещо от живота — или любовно, или за стара вражда. Тези неща ми се удават. А от политика изобщо не разбирам.
Лесников се усмихна ехидно:
— Както казваше професорът, при когото навремето писах дипломна работа, неграмотността не е аргумент. Изобщо не се надявай Житената питка да те пощади, като вземе предвид твоята патологична неприязън към политиката и икономиката.
— Сигурно ще излезеш прав. — Настя обречено въздъхна. — Излиза, че можем да говорим за опит да бъде обран не психоаналитикът, а жена му. Между другото как се казва тя?
— Юлия Николаевна Готовчиц.
— Онази, дето постоянно се бореше за данъчна дисциплина?
— Виждаш ли, а разправяш, че не четеш вестници. Измамница си ми ти, драга, само се преструваш на задръстена.
— Но аз наистина не чета вестници. Тоест преглеждам ги, разбира се, но спирам поглед само на онова, което има отношение към престъпността. Виж, Льошка вечер гледа новини и без да искам, чувам много неща. Можеш да ми вярваш — с много по-голямо удоволствие бих послушала «Трубадур» вместо информационните програми. Но Чистяков не споделя моите вкусове в това отношение, колкото и да е печално.
Така беше. Съпругът на Настя проявяваше истински чудеса на търпимост и се отнасяше с разбиране към много нейни слабости и недостатъци, но за едно беше непреклонен: в осем вечерта — «Вести», в девет — «Време» и в десет часа — «Днес». Информационните емисии бяха нещо свято и неприкосновено, а ако жена му искаше да слуша класическа музика — моля, по всяко време, но извън програмите.
Шегата си е шега, обаче едно влизане с взлом в жилище, съчетано с последвало убийство на собственичката парламентаристка, не обещаваше нищо приятно. Крадците най-вероятно бяха търсили не пари и ценности, а някакви документи. Прав беше вторият баща на Настя, който дълги години бе работил в милицията, като казваше: начело на всичко стои борбата за информация. В едни случаи някой иска да се сдобие с нея, а в други — да я унищожи, това е всичко в общи линии. Ако не успеят да намерят и изземат документите, злосторниците най-често премахват хората — носители на особено опасни сведения.
На Настя Каменская й беше интересно да се занимава с битката за информация. Жалко само, че този случай очевидно носеше политически характер. Не й стигаха телевизионните финансови истории… Но какво да се прави! Напоследък не й вървеше — дойдоха такива времена, когато основа на престъпленията все по-често ставаха мотиви и поводи, съвършено безинтересни за Настя, а любовта, ревността, отмъщението и стаената злоба — все по-рядко.
Игор Лесников отиде да се отчете пред Гордеев, а след половин час полковникът извика при себе си Настя.
— Стига си мързелувала — промърмори той, — тръгвай с Игор, идете при съпруга на потърпевшата. Вярно, сега той не е в състояние да дава членоразделни показания, но не бива да се губи време. Нали разбирате, депутатка в Държавната дума! Всеки момент ще започнат да звънят и да поставят какви ли не изисквания. Тръгвайте, деца, не протакайте.
— Ами… — подзе Настя, но Виктор Алексеевич не я остави да зададе въпроса си. Прекалено добре познаваше подчинената си.
— Не бой се, няма да те пращам в Думата. Какво да правиш там, след като силилите ти не стигат да разговаряш с нашите политици. С депутатите ще се занимава Коротков, окото му не мигва от нищо. Днес ще поработиш с Игор, после ще го превключа към друга задача, а на теб ще оставя съпруга на убитата, нейните роднини и приятели.
— Благодаря — радостно кимна Настя, за кой ли път благославяйки съдбата за този началник.
Какво пък, вече става по-лесно. Всеки път, когато от престъпна ръка загинеше някой от известните дейци и пресата вдигнеше по този повод страшна шумотевица — «Убиват банкери!», «Стрелят по министри!», «Премахват неугодни журналисти!» — на Настя ужасно й се искаше резултатите да покажат, че престъплението е било извършено по чисто лични причини. В края на краищата банкерите, министрите и журналистите са хора като всички останали, имат близки, любими, приятели, а значи имат и врагове, и съперници, които ги ревнуват. Съществуват някакви парични отношения, но има и минало, от което често изпълзяват страшни полузабравени тайни. Защо всички хора могат да бъдат убивани заради тези неща, а видните личности — не? Например ако посегнат на един честен министър, може да не е заради прогресивната му дейност, просто той е садист и е докарал любовницата си до нервна криза. И ето че тя е грабнала ножа…