— Всъщност мога да я разбера — въздъхна Настя, която най-сетне се оборави и вдигна от пода падналата лъжичка. — Не е по вкуса на руснака да ходи при психоаналитик. Нямаме такива навици. Но виж, да отиде при знахар, за да му махне уроките, си е съвсем в реда на нещата. Аз мисля, че клиентелата на Инеса и на Готовчиц е била съвсем различна. При Борис Михайлович ходят по-солидни хора, от елита — известни артисти, художници, музиканти, бизнесмени. Подозирам — дори мафиоти, макар че естествено Готовчиц и понятие си е нямал, че са престъпници. А какви хора са посещавали магьосницата?
— Права си — съгласи се Татяна, — клиентите на Инеса, които успяхме да установим, са по-обикновени. Предимно нещастни жени, които не могат да се справят с бъркотията в семейния си живот. Коя воюва с мъжа си, коя с децата, коя с родителите си. Лутова е ярък пример за това. Та така, Настюша, исках да те помоля да имаш предвид моя интерес, когато получаваш информация във връзка с Уланов. Разбрахме ли се?
— Та какъв интерес можеш да имаш ти? — смая се Настя. — Нали ще предаваш делата. Или се отказа?
— Ще ги предам — въздъхна Татяна. — Но знаеш ли… Е, както и да е! С една дума, много забавих това дело, замотах се, всичко вървеше бавно и сега у мен се събуди чувство за вина пред следователя, който след мен ще помъкне Инеса на гърба си. Затова ако има възможност да помогна с нещо, моля те…
— Разбирам — прекъсна я Настя. — То се знае, не се тревожи, всичко ще стане по най-добрия начин. Как е последната ти книга, върви ли?
— Не помръдва. Не мога да й отделя и минутка. Е, когато си седна вкъщи да ме дундурка Ирка, може и да понапредна. Между другото моята красавица днес попрекали с разходките, вече е десет и половина.
— Е, нали е с кавалер, няма страшно — успокои я Настя.
— Зависи с какъв кавалер е — възрази Татяна. — Ирка толкова лесно се запознава с хората, че понякога ме е страх за нея. Ами ако се натресе на някакъв тип?
— Но досега не й се е случвало, нали?
— Досега — да, но… Всяко нещо се случва за пръв път. — Татяна се ослуша — чуваше се някакъв шум откъм входната врата. — О, май си идва. Слава богу!
Но беше Стасов — огромен, зеленоок, весел и както винаги, излъчващ здраве, сила и оптимизъм.
— Момичета — развика се той още от прага, — току-що видях новото гадже на Ируска! Охо, казвам ви… — Той нахлу в кухнята, прегърна жена си, стисна в прегръдките си и Настя, като едва не потроши костите й, и се тръшна на стола. — Танюшка, умирам от глад!
— Кажи първо за кавалера — прекъсна го Татяна, — че нещо не ми е спокойно на душата. Аз дори не знам кой е, какъв е, къде го е намерила. И изобщо ти къде го видя?
— Ами току-що, пред входа. — Стасов протегна ръка и грабна от чинията на масата домат, напълнен със сирене и зелени подправки. — Вкусно мирише — одобрително заяви той, след като го подуши. После веднага налапа целия домат.
— Е, хайде де, Стасов! — примоли се Татяна. — Имай съвест. Две думи за кавалера — и ще получиш паница с топла храна.
— Държиш се с мен като с бясно куче — обидено измуча Владислав с натъпкана уста. — Аз съпруг ли съм ти или лукова глава? Добре де, слушайте. Ох, женоря, нищо не ви оправя вас — нито пагони, нито работа в милицията. Чуждият кавалер ви е по-важен от родния съпруг.
— Стасов — заканително вдигна пръст Настя, — да не си посмял да ядосваш бременната си жена. Казвай бързо, че да си вървя.
— И ти си същата! — възмути се той и бързо грабна от чинията втори домат. — Хайде, разбирам Танюшка, все пак става дума за зълва й. Но ти между другото би могла да надигнеш задните си части от стола и да ми сипеш в чинията топла храна, нали?
— Бих могла — съгласи се Настя и стана. — Ще ти сложа, само че ти казвай по-бързо. И на мен ми е интересно, защото исках да сватосам Иришка и нашия Миша Доценко, а Таня не позволи. Затова искам да знам срещу кого вашето дружно семейство е заменило моя симпатичен ергенуващ колега.
— Настася — тържествено започна Стасов, — аз изпитвам дълбоко уважение към Мишаня, когото познавам лично, но с ръка на сърцето ти казвам, че той може ряпа да яде в сравнение с мъжа, когото току-що видях с нашата Ирина. Момичета, нямам думи!
— Стасов, ти си бетер жените! — ядоса се Татяна. — Какъв е тоя навик да изливаш емоции, преди да си стигнал до същественото! Вече от толкова време си вкъщи, а още не сме чули от теб нито една изпълнена със смисъл дума, само охкане, ахкане и упреци. Бъди така добър, давай по същество!
— По същество значи? — Той хитро примижа. — Добре, ето ти съществото. Спирам аз, значи, пред нашия блок. Тъмно. Но уличните фенери светят. И точно под един от тях стои неописуемо красив автомобил — «Бентли Континентал», който струва два пъти повече от «Мерцедес 600».