В статията имаше и още по-отвратителни и грозни пасажи. Когато Настя прочете всичко, Ирочка вече бе престанала да плаче и сега я гледаше с огромните очи на обидено дете.
— Видя ли! — изрече тя с треперещ глас. — Таня ще изпадне в ужас. Коя е тази Хайкина?
— Не знам. Може би Таня я е засегнала някак покрай следствените дела? — предположи Настя. — И сега тя си отмъщава както може.
— Ще изхвърля вестника и нищо няма да й кажа — решително заяви Ира. — Дай ми тук тази гадост, ще я метна на боклука.
— Това е глупаво, Ириша. Утре Таня ще отиде на работа и бъди сигурна, че ще се намерят доста «доброжелатели», които ще й го покажат. Хем може и да не й го покажат, а ще й го разкажат, като прибавят по нещо и от себе си, за да изглежда още по-зле. Както са ни учили класиците на политическата борба, трябва да познаваме врага си лично.
— Не — Ирина упорито поклати глава, — аз не мога… Тя не бива да види това. Ще полудее.
— Иришка, повярвай ми, ако тя разбере за това не у дома си, където до нея сте и ти, и Стасов, а някъде другаде, ще стане още по-лошо. Нали ти не можеш да направиш така, че тя със сигурност нищо да не научи? А половинчатите мерки причиняват много по-голяма вреда. Послушай ме, занеси вестника вкъщи и веднага го покажи на Таня. Само че не с трагичен глас, а през смях.
— Не, не ме уговаряй. Няма да мога… Толкова ми е мъчно за нея!
Ира отново се разрида. Настя разбра, че поне засега няма да постигне успех с нея. Хвана я за ръката и я поведе към асансьора, като не забрави да вземе и букета.
— Хайде, аз ще се кача с теб.
— Защо?
— Ще помоля Стасов да ме закара до метрото с колата си — тук при вас е толкова затънтено, че ме е страх. На, носи си букета, на теб са го подарили, не на мен.
Двете се качиха в апартамента. От кухнята ехтеше силният глас на Стасов, който говореше с някого по телефона, шумеше вода, звънтяха съдове — Татяна разтребваше масата след вечерята.
— Ира, защо се забави толкова? — попита тя, без да излезе в антрето.
— Аз се върнах — извика й Настя. — Страх ме е да ходя сама из вашия тъмен комплекс, искам да помоля Владик да ме закара до метрото.
Татяна излезе в антрето.
— Правилно — каза тя, — извинявай, че не се сетих… Ира! Какво се е случило? Плакала ли си? Знаех си аз, че новото ти запознанство няма да доведе до нищо добро.
— Остави на мира кавалера на Ирочка — успокои я Настя. — Не е в него причината.
— А къде?
— Танюша, аз съм много виновна пред теб, че те въвлякох в това интервю при Уланов. А сега някаква журналистка сипе гадости по този повод. Текстът наистина е съвсем шантав, но Иришка много се разстрои. Ето, прочети и ще се убедиш, че изобщо не заслужава внимание.
Настя й подаде вестника и мислено замижа. Татяна не й беше близка приятелка, познаваха се съвсем отскоро и тя не бе имала възможност да изучи характера й. Знае ли човек как ще реагира… Ами ако Ира е била права? Вълнения, истерия, отчаяние… А Таня е бременна.