— Виктор Алексеевич, с вашата тиха благословия ли майор Коротков ме е водил за носа? — мъчително хриптеше Гмиря, вдигнал пред лицето си ръка със стисната в нея носна кърпа.
Като се имаше предвид състоянието на реалния, а не образния нос на следователя, въпросът прозвуча повече от забавно, така че Гордеев едва се сдържа да не прихне.
— Какво говорите, Борис Виталиевич? — отговори той, като се постара да остане учтив и сериозен. — Коротков никого не може да води за носа, не е достатъчно хитър за това. Та той е простодушен като дете. Нима не го виждате?
— И все пак… — Гмиря се смръщи и кихна. — Извинете. Коротков предложи версия, според която убиецът на Юлия Готовчиц трябва да се търси чрез частното детективско бюро «Грант». На мен тази версия, честно да ви призная, не ми хареса, но позволих на Коротков да работи по нея. И какво се получи? Точно пред бюрото разстрелват от упор Димка Захаров, когото аз навремето познавах като доста добър оперативен работник, а в същия този момент до него се намира вашата Каменская. Как да разбирам това?
— Е, как? — невинно попита Гордеев.
— Ами така, че по делото работят и някакви други ваши подчинени, за чиято дейност на мен нищо не ми е известно. Виктор Алексеевич, не ми е работа да ви уча, защото самият аз навремето съм се учил от вас. Но става дума за убийство на депутатка и в случая всичко трябва да се върши дисциплинирано и грамотно, защото ръководството следи отблизо всяко наше действие. Кажете, разбирате ли в какво положение ме поставяте?
— Хайде стига, Боря — примирително каза Житената питка. — Не се прави на следовател, какъвто си беше оперативен работник, такъв си и остана. Само смени петлиците на куртката. Не замислям нищо задкулисно срещу теб. Версията беше на Каменская, но аз ти дадох за работа Коротков, защото тя още е неопитна, рано й е да нищи убийство. Не дай си боже да се издъни. Официално тя не се занимава с това престъпление и ако се изложи, никой няма да й търси отговорност и да й къса нервите. А Юрка е яко момче, не му пука от нищо. Ето това е цялата работа.
— Да бяхте ми го казали от самото начало — изхриптя Гмиря и шумно се изсекна. — Извинете. Нали самият вие споменахте, че в душата си съм останал оперативен работник, мигар нямаше да ви разбера? Ето на, вчера рано сутринта ме извикаха в прокуратурата, а аз не мога да обясня нищо ясно и разбрано за Каменская. Позор! Щеше ми се да премълча, обаче не става. Поискаха да докладвам за хода на разследването, а версията с «Грант» се оказа единствената, по която имаше що-годе някакво движение, та се наложи да кажа за нея. Как ги изпързалях — по-добре да не чувате. Опашати лъжи! И всичко това само от уважение към вас, защото сте моят бивш учител.
— Е, благодаря ти — каза Гордеев, — винаги съм знаел, Боря, че умееш да помниш доброто. И какво ги лъга, интересно?
— Не толкова ги лъгах, колкото премълчавах. Най-важното беше да не се изтърва, че Захаров работеше в частна охранителна фирма, инак щяха да ми откъснат главата. Там, на място! Нали знаете колко обича частните бюра нашата родна прокуратура? Просто ги обожава. Само дето мечтае да прекрати дейността им навеки и безвъзвратно. Ако бях признал, че зад гърба ми, но със знанието на криминалната милиция, върху разкриването на убийството на депутатката от Държавната дума е работил частен детектив, щяха да ме… Ама какво да ви обяснявам, вие знаете какво щеше да ми се случи. Та така, като не можех да поставя акцента върху Захаров, се принудих в движение да измислям, че съм възложил на Каменская да намери оперативни връзки с бюро «Грант», а тя пък е открила някой си Захаров, който имал познати в това бюро, и е започнала чрез него да изяснява възможностите за изтичане на информация от бюрото. Че Захаров се е добрал до нещо и е обещал на Каменская да й покаже човека, който му се вижда подозрителен. И в този момент са го убили. Като за първи път май ми се размина, но ако узнаят, че всичко е било другояче, тогава здраво ще си изпатя.
— Няма да научат, ако сам не се издадеш. Добре, Боря, извини ме, изложих те, но не от лоши подбуди, ей богу. Искаш ли да ти кажа истината? И аз самият не вярвах в тази версия. Виждаше ми се някак нелепа. Но на момичето му се щеше да я пробва — защо трябва да й забранявам? Нека работи, нека набира опит, нека си наостря зъбките. Ала кой да ти предположи, че пак е уцелила? Вкопчи се в най-слабата версия, а то виж какво излезе! Ако дори за секунда бях допуснал, че нещата ще стигнат до труп, по никакъв начин нямаше да й позволя да партизанства зад гърба ти. А сега излезе, че в «Грант» наистина се е намърдал някакъв гад, който продава информация, и то срещу добри пари. И като е усетил, че Захаров го подозира, решил е да се отърве от него. И то забележи, Боря, този гаден частен детектив не е някакъв самотен аматьор. Зад него стои голяма сила. Лично отидох на местопрестъплението, защото Анастасия ми се обади. И прерових целия този «Грант» с ей тези две ръце. — Гордеев размаха дебеличките си пръсти току пред лицето на следователя. — Всички служители там имат стопроцентово алиби. В момента на убийството на Захаров повечето просто са били в бюрото, чакали са да започне определеното за петнайсет часа съвещание, а останалите са дошли малко по-късно, но и те имат алиби. Видели са ги на други места. Излиза, че тоя гад е намерил на кого да се оплаче, след като Захаров го е спипал да рови в картотеката на шефа. И към оплакването му са се отнесли много сериозно, не са го зарязали сам да се оправя с неприятностите си.