— Ами да — кимна Гмиря. — Ценен кадър. И има хора, на които е много необходим. Добре де, да оставим прокуратурата, най-важното е, че поне нещо се раздвижи в делото, защото аз вече бях загубил надежда. Виктор Алексеевич, дайте ми Каменская, а?
— Ще минеш и без нея — пошегува се полковникът.
— Ама защо? Има умна глава, светла! Не се стискайте, хайде.
— Казах: не. Рано й е още. Не е подходяща за такива дела. Малките момиченца трябва да се държат далеч от политиката.
— Ама че го рекохте! — Гмиря хрипливо се закашля. — И това ми било малко момиченце! Та аз я помня, работихме заедно по убийството на актрисата Вазнис. На такова девойче пръста си да му подадеш, ще ти отхапе не само ръката, ами цял ще те глътне, хем с обувките! Тя сигурно е по-млада от мен само с две-три години.
— Въпросът не е в годините, Боря, а в характера и нервната система. За убийството на актрисата — да, това е, което й пасва. А убийство на депутат не й пасва. Знаеш ли защо хората ми не ме напускат?
— Защото сте добър — ехидно го подкачи Гмиря. — Всички обичате, всичко прощавате и всички съжалявате.
— Не, Боря, не съм добър, а мъдър. Пазя хората си. Опазя ли човека днес, утре той, здрав и читав, ще ми разкрие десетина престъпления. А не го ли опазя, подложа ли го на удари, принудя ли го да работи извън рамките на възможностите си, докарам ли го до нервно пренапрежение и психически стрес — загубвам го най-малко за половин година. Всеки трябва да прави това, което умее най-добре, само тогава има полза от него. Ако накарам един добър стрелец не да стреля, а да бяга пет километра крос, той естествено ще пробяга разстоянието, но ще се пресили, ще легне болен, сърцето му няма да издържи, ръцете му ще треперят. Хем няма да постави рекорд по бягане, хем няма да имам човек за стрелба. Схващаш ли мисълта ми?
— Да, но не ви разбрах за Каменская. От къде на къде решихте, че няма да свърши работа по политическо убийство или, като използвам вашата алегория, няма да постави рекорд по бягане?
— Боренка, тя вече направи опит в бягането. И се пресили. Сега за нищо не става — нито за тичане, нито за стрелба. Такива ми ти работи. Така че не разчитай на Настася, а на Коротков и Игор Лесников, умни момчета са, ако искаш, ще ти дам и Селуянов.
— Дайте ми го — оживи се Гмиря, — познавам го, мобилен е, много е енергичен. Дайте ми го.
— Бре, колко си алчен, всичко искаш да имаш! — засмя се Гордеев. — Трябва да ти изпиша таблетки за уталожване на апетита, хем повечко. Не ме пронизвай с поглед, все си оня хлапак с жълто около устата, нищо че водиш дела от особена важност. Я ти сега по-добре ми кажи с какво толкова е разгневил покойната Юлия Николаевна съпругът й, та е поръчала да го следят?
— Причината е една от двете: или пари, или жени — възвести философски следователят. — Всичко лошо на света идва от тях.
— От кого? От жените ли?
— И от парите. Юлия е била маниачка на тема данъци, безумно се е страхувала да не би мъжлето й да укрие нещо от държавата, треперела е над репутацията си. Явно е заподозряна, че той печели много повече, отколкото й съобщава.
— По наши сведения тези подозрения са били безпочвени — каза Гордеев. — Готовчиц не участва в никаква дейност, освен частната си медицинска практика. Проверено е много внимателно.
— Значи става дума за жени — въздъхна Гмиря и отново се изсекна. — Извинете. По дяволите, къде ли съм пипнал тази простуда, просто умът ми не го побира! Навън е топло, дори дъжд не ме е валял, а виж каква хрема ме е нагазила!