— Не, Боря, аз все пак не разбирам — упорито поклати глава полковникът. — Защо е трябвало да следи мъжа си, ако го е подозирала в изневяра? Хайде кажи ми: защо?
— Как защо? За да прекрати навреме прелюбодеянието и да го върне навреме в съпружеското лоно. Ако оставиш процеса да се задълбочи, може да стигнете до развод.
Гордеев впи тежък поглед в него.
— Ох, Борка, стига глупости, кога ще престанеш да съдиш за хората по себе си? Ти имаш четири деца, следователно за жена ти разводът би бил истинска катастрофа, защото всичките са малки и трябва да се гледат още много години. А за Юлия Николаевна? Едно дете, и то уредено в добри ръце, живее в Лондон, в семейството на някаква далечна леля, учи в добро английско училище. Самата Юлия е хубава, преуспяла в живота трийсет и шест годишна жена, държавник, с добра професия, с безброй познанства. Със сигурност е имала и ухажори. Според познати и приятели, които сме разпитвали, била е интелигентна и умна дама. От къде на къде, ще прощаваш, толкова панически ще се страхува от развод? За какво й е да наема детективи да следят мъжа й? Кажи за какво, а, Боря? Та това е унизително.
— Е, не знам — смотолеви Гмиря. — Значи не е ревност, а страх пред някакви незаконни пари. Или е било едното, или другото.
— Боря, събуди се! — ядоса се Гордеев. — Разбирам, че не си добре, и главата сигурно ти е замаяна от хремата, но хайде избери едно от двете: или лягаш болен, или с теб обсъждаме делото.
Клетият следовател с усилие повдигна клепачите си, които току се затваряха и скриваха омразния му бял свят, и пипна челото си.
— Май температурата ми се покачва — констатира той с дрезгав глас. — Виктор Алексеевич, да ви се намира тук някъде гореща водица?
— Чай ли искаш?
— Не, просто вряла вода, да си разтворя в нея един «Колдрекс».
— И какво ще стане?
— Ще ми поолекне. Не, сериозно, той сваля температурата за петнайсет минути. Вярно, после пак се качва, но два-три часа се живее.
Когато донесоха на Гмиря голяма чаша с вряла вода, той изсипа в нея съдържанието на едно пакетче «Колдрекс» и започна да го пие на малки глътки. Житената питка току го поглеждаше с опасение, както човек гледа, когато не разбира как може да се пие нещо толкова отвратително.
— Гадно ли е? — попита съчувствено най-сетне той.
— Какво говорите — вкусно е, като чай със сладко и лимон.
— Лекарството не може да бъде вкусно! — с непоколебима увереност заяви Гордеев. — То трябва да бъде неприятно, та човек веднага да разбира: лошо е да се боледува. А ако плачът е вкусен, това е пълна измама и изобщо не е полезно за организма. Зарежи тая гадост, Боря, я по-добре да ти налея една водна чаша.
— Какво приказвате! — Гмиря се облещи и се закашля, като затули устата си с кърпата. — Каква чаша? Аз тепърва ще се връщам в службата.
— Добре тогава, пий си тая помия, трови се! — махна с ръка Гордеев. — Аз пък ще поприказвам. Значи ние с теб решихме, че Юлия Николаевна се е разтревожила не от някакви забежки на съпруга си, а от това, че може би печели незаконно. Но аз искам да знам защо тя се е разтревожила точно в онзи момент. Защо не преди една година, не преди три месеца, а едва през април тази година. Сигурно нещо се е случило, нещо, което я е накарало да подозира мъжа си. Нали тя е решила да направи това не току-така, не и от глупост, имало е нещо. Съгласен ли си?
Гмиря мълчаливо кимна и продължи да отпива горещата течност от чашата.
— И след това, което се случи в неделя с Дима Захаров, ние с теб ще трябва да признаем, че покойната Юлия Николаевна се е оказала права в някакъв смисъл. Докато са осъществявали по нейна поръчка следенето над Готовчиц, детективите са се натъкнали на човек, на когото цялата тая работа никак не е харесала. Боря, нашата задача с теб е да намерим сред познатите на Готовчиц този тип. Той е убиецът, Боря. По дяволите всички парламентарни дрязги и журналистически разследвания, всички тези пътища водят до задънена улица. С тебе цял месец стояхме в тази задънена улица, а убиецът ни е гледал иззад ъгъла и гадно се е кискал. Никога нямаше да повярваме във версията на Настася за частното детективско бюро, ако Захаров случайно не бе видял човека, който е продал на убиеца информацията за поръчката на Юлия. След което Димка загина, без да успее да покаже на Настя тоя мръсник. Съгласен ли си?
Гмиря се смръщи и гаврътна остатъка от лекарството, после избърса с кърпата избилата пот по челото си. Наистина изглеждаше доста зле и Гордеев искрено го съжали.
— Виктор Алексеевич — изхриптя следователят, — вие приятел ли сте ми?