Ставало е така: В някакъв прекрасен ден телефонът звънвал и приятен мъжки глас питал набелязания човек дали ще се съгласи да вземе участие в програмата «Лице без грим». Човекът, който безспорно се нуждаел от реклама и пиар, радостно се съгласявал. Следвал въпросът кога ще му е удобно да се срещне с кореспондентката. Определяли среща. Пристигала Оксана Бондаренко — очарователна млада жена, — която дълго и подробно разпитвала бъдещия гост за всички перипетии в живота му, за неговите пристрастия, вкусове, навици, любими книги, филми и политици. Разговорът отнемал три-четири часа, след което Оксана предупреждавала, че преди записа ще трябва да се видят още веднъж, а може би и два пъти, и молела госта за следващата среща да подбере снимки от различни периоди в живота си. Той подбирал снимките. Естествено стараел се да са по-хубави. При втората среща Оксана отново задавала въпроси, нещо постоянно си записвала и обмисляла. Разглеждала снимките. Молела го да си покаже гардероба и с мило смущение казвала, че ще е най-добре той да определи предварително с какви дрехи ще отиде на записа, защото не всеки костюм — или рокля и блузка, ако гостът е жена — ще изглеждат добре при ярко осветление на фона на небесносините стени в студиото. Избирали дрехите заедно. Най-сетне се определял денят на записа. Ако човекът имал проблеми с транспорта, изпращали кола да го вземе.
Преди записа го гощавали с чай, бонбони и пасти и през това време той се запознавал с водещия — Александър Уланов. После гостът бил предаван в ръцете на гримьорната. След това започвал записът, който продължавал горе-долу един час. До този момент всичко е, както в другите телевизии, може би с изключение на прекалено старателната работа на кореспондентката, но това само прави чест на програмата.
По-нататък започва пиесата под заглавие «Ние много ви обичаме, защото сте толкова умен». Канят госта в студиото и му показват четирийсетминутния запис. От едночасовата касета са останали само четирийсет минути, защото са изрязани най-несполучливите места. Но предаването е само двайсет минути, освен това в началото и в края има по една минута реклами. Както и за три минути — в началото и по средата — показват снимки от всички периоди на живота на госта, а глас зад кадър говори за основни моменти от неговата биография. Тоест чистият разговор с Уланов трябва да е не повече от петнайсет минути. С други думи от останалите четирийсет трябва да се съкратят още двайсет и пет. И този процес се извършва с непосредственото участие на самия гост. Дават му възможност да види колко зле изглежда в някои моменти на екрана и какви глупости изрича понякога просто защото не е имал време да помисли. Той с ужас чува собствените си объркани фрази, вижда грозните си жестове и изпада във възторг, когато камерата улавя сполучлив ракурс, а от екрана долитат свързани грамотни слова, разнообразени от остроумни шеги. Авторите се съветват с него. «Хайде да махнем ей това парче — казват му, — а ето тук сте просто великолепен. Погледнете колко добре ви е хванал операторът, просто чудесно. Ау, колко остроумно изрекохте това! Така, а туй май не е много сполучливо, как мислите?» А гостът мисли точно като тях. И под неговото внимателно ръководство и с непосредственото му участие четирийсетте минути се превръщат в петнайсет минути разговор на Уланов с интересен, умен, образован и необикновен човек със собствени възгледи за живота. При това, забележете, след гримьорната поканеният изглежда двеста пъти по-красив, отколкото е в обикновения живот. Това нашият Миша Доценко го е видял с очите си, нали най-напред е навестил хората, чиито разговори с Уланов са били записани веднага след трагедията с Андреев и Бондаренко.
Когато види резултата, най-голямото желание на госта става предаването да излезе на екран. Можем да го разберем: той се нуждае от реклама и това предаване му е необходимо. Освен това му се иска като всеки нормален жив човек и той да направи добро впечатление. А щом е съумял да изглежда толкова добре и да говори тъй увлекателно, за това трябва да научат колкото може повече хора. Ето защо той с пламнали очи пита: Кога, кога този чуден запис ще бъде показан по телевизията? Отговарят му: още щом… веднага. Ние ще ви се обадим. Да, да, разбира се, предварително, а не в деня на излъчването, за да можете да предупредите всичките си познати, роднини и приятели. Да, разбира се, после ще ви подарим и касетата, ще направим специално копие за вас — да си го имате за спомен, така че не е нужно предаването да се записва на видео.