Човекът се прибира вкъщи, щастлив и мечтаещ за слава, но точно тогава започва нов спектакъл, озаглавен «За всичко се плаща». Можем да предполагаме, че това не се е правело всеки път. Миша смята, че са прилагали този номер приблизително на всеки пети гост. По какъв сценарий се е разигравал спектакълът — това ни предстои да изясним, но всъщност то не е толкова важно. Важен е резултатът. Гостът има заможни познати (нека засега ги наричаме така), с които той е в делови взаимоотношения. Може да са спонсори, може да са партньори или просто хора, които са му задължени за нещо. И ето че тези познати изведнъж му се обаждат по телефона и го питат дали настоява предаването да се излъчи. Разбира се, че той настоява, и още как! За какво иначе е било всичко това? Разбирате ли, казват му богатите познати, предложиха ни да спонсорираме програмата «Лице без грим», в противен случай вече записаното и монтирано предаване няма да бъде излъчено. Колко искат? Много, двайсет хиляди долара. Разбира се, ние можем да платим, няма да обеднеем без тях, така че ако настоявате… Човекът е объркан. Та нали вече се е видял на екрана и всичко е било толкова хубаво! И така му се иска… Той моли да му дадат време да помисли, но колкото повече мисли, толкова повече му се ще предаването да се излъчи. Ах, поне да не беше го видял! Тогава би могъл да се опасява с основание, че в него не всичко е гладко, че той може би не е изглеждал много добре и тогава — по дяволите това предаване! Хората ще платят, а той само ще си навреди. Ако беше така… Но цялата работа е там, че той го е видял. И в предаването няма нито едно слабо място, нито един несполучлив израз, нито един непремерен жест. На човека е присъщо да се обича, това е нормално и правилно, признак е за здрава психика. Показали са му неговия собствен образ — привлекателен, обаятелен, умен и необикновен — и той се е хванал на тази въдица. Трябва да имаш съвсем особен характер, за да не клъвнеш. Измислено е безпогрешно!
И в резултат човекът твърдо заявява, че настоява предаването да се излъчи. Предаването се излъчва. И това е всичко.
Оксана Бондаренко много добре си е знаела работата. Дългите й разговори с бъдещия гост са били нужни, за да се проучат най-силните му страни, да се напипат проблемите и въпросите, при чието обсъждане той изразява най-интересни възгледи и мисли. Тя е помагала дори при избора на облеклото, така че гостът да изглежда възможно най-добре на екрана. Когато Оксана е загинала, не е имало кой да подготвя предаванията. Можело е доста бързо да се намери също такъв умен и чевръст кореспондент и програмата да се върне към предишната си практика. Но защо оттогава Уланов работи само на живо? Какво ни говори това? Той просто не знае къде и как да търси гости, зад чийто гръб стоят богати спонсори. Съвършено очевидно е, че с това се е занимавал директорът на програмата — Виктор Андреев, а със смъртта му милото изнудване е било прекратено…
— Наистина мило — поклати глава Гордеев. — Можем да предполагаме, че Андреев и Бондаренко са били убити точно заради това. Или исканата сума е възмутила госта, или шефовете на програмата са измамили някого — взели са парите, а не са излъчили предаването.
— Може и друго да е станало — предположи Настя. — Преговорите са били толкова сложни, напрегнати и изпълнени с взаимни обиди, че екипът на Андреев-Уланов, след като е взел парите, е премонтирал записа, като е махнал най-сполучливите моменти и е оставил най-лошите. Как ви се вижда тази версия?
— Е, детко, това е несериозно! Направо някаква детска градина, дребнаво и злобно хулиганство. Впрочем знае ли човек… Всичко се случва на този свят. Трябва бързо да намерим касетите с предаванията, излъчени през последната половин година. Кажи на Миша да се заеме с това. Ще видим дали няма поне едно такова предаване. И виж какво още, Настася… — Гордеев млъкна и впери поглед в прозореца. Това, за което искаше да говори с Настя, не харесваше и на него, но все пак трябваше да го каже.
— Да, Виктор Алексеевич? — попита тя.
— Гмиря иска да махна от бригадата Игор Лесников. Не можели да намерят общ език. Да знаеш случайно какво се е случило?
— Игор не харесва Гмиря, това е всичко — сви рамене Настя. — Често се случва един оперативен работник изведнъж да не хареса някой следовател или обратното. И на мен, ако си спомняте, Костя Олшански дълго не ми допадаше, после посвикнахме един с друг и дори се сприятелихме. Нищо особено.
— Гмиря казва, че Лесников не му вярвал и търсел под вола теле във всяка негова дума. Така ли е?