Тя погледна началника със светлите си очи, в които нямаше нито смущение, нито неловкост, макар фактически да излизаше, че обсъждат колега зад гърба му. Но Настя обичаше полковник Гордеев именно защото знаеше със сигурност: той никога няма да направи нищо непочтено спрямо свой подчинен и в негово присъствие може да не се напряга. Щом обсъжда Лесников — значи така трябва.
— Да — отговори тя, — така е. Игор не му вярва. Ами какво друго искате в едно дело за политическо убийство? Игор като всеки нормален милиционер винаги има предвид, че върху следователя вече се оказва натиск, че са го купили или заплашили. И всеки път, когато следователят започва да набляга на някаква версия и повишава тон, стане ли дума за друга — е, тогава винаги се поражда подозрение. Но това е здравословно, щеше да бъде странно, ако го нямаше. Лесников е опитен детектив и умен човек, с логиката при него всичко е наред. И ако аз бях на мястото му, също нямаше да вярвам на Гмиря. Игор иска да изгради версия, в която да намира място влизането с взлом в жилището на семейство Готовчиц, а Гмиря му крещи, че обирът няма никакво отношение към това и че трябва изобщо да забрави за него, сякаш не е имало никакъв взлом. Кажете, самият вие какво щяхте да си помислите на мястото му?
— Аз ли? — позасмя се Гордеев. — Аз, детко, изживях целия си детективски живот ярко, интересно, резултатно, но неправилно. Редовно нарушавах законите. Но пък когато станах началник, разбрах, че вас, моите подчинени и деца, трябва да ви учим да работите другояче. Сега адвокатите не са като едновремешните, законите са други, а и с най-дребно нарушение можеш да съсипеш едно наказателно дело. Жал ми е за вашите усилия, когато се тормозите, напрягате си мозъците, не спите по цели нощи, рискувате живота си, а заради някаква нищо и никаква дреболия, срещу която адвокатът ще изрази протест, всичко отива на вятъра и делото се прекратява. Така че имай предвид: началникът Гордеев далеч не е детективът Гордеев.
— Не ми отговорихте — напомни му Настя. — Какво бихте си помислили, ако бяхте на мястото на Игор?
— Ами не съм бил на мястото му, защото по мое време не се извършваха политически убийства. Обикновено ставаха поради пиянство, заради жени или пари. Не се опитвай, няма да ме накараш да ти кажа това, което ти се ще да чуеш. Искаш да ти кажа дали може да се вярва на Гмиря или не? Ами не знам. Не знам, Стасенка… В този живот всичко се промени толкова много, че човек не може да разбере в кого да вижда приятел и в кого — враг. Докато съм жив, няма да забравя нашия Ларцев. На кого би се обърнал езикът да го нарече враг? На никого. Обаче работеше за врага. Не по призвание, не по убеждение, а от страх за дъщеря си. Можем ли да му простим? Не знам. Можем ли да го разберем? Можем. Така че мисли! Сама мисли! Когато Борка Гмиря започваше работа като млад оперативен работник, ми се струваше, че го виждам като на рентген, но това беше преди двайсетина години. Как се е променил през това време? Способен ли е да се продаде? А да се уплаши? Та нали той напусна оперативната работа и стана следовател именно заради децата си — всички знаехме това. Страхуваше се да не остави жена си вдовица, а децата — сираци. Но го направи преди около пет години, когато да работиш като следовател все още не беше толкова опасно и трудно, колкото е сега. Съпругата на Борка си седи вкъщи с децата, така че шестимата живеят само с неговата следователска заплата и детските надбавки. Трудно свързват двата края, ти разбираш това. С една дума каква ми е мисълта…
Той отново млъкна и се престори, че търси нещо в чекмеджето. Настя търпеливо чакаше да продължи.
— Поговори с Игор. За мен е неудобно, той е умно момче, веднага ще разбере, че Гмиря е идвал да се оплаква. Не е хубаво напразно да обтягаме отношенията помежду им. Колкото до взаимното недоверие в едно дело за политическо убийство — ти беше права. Така че постарай се да убедиш Игор, че не бива да демонстрира чувствата си под път и над път, а особено в кабинета на следователя. Та нали и следователят не е вчерашен! Той има същите основания при едно дело за политическо убийство да не се доверява на кого да е от оперативните работници, нали така? И онова, което Игор оценява като проява на продажност, може да се окаже просто недоверие. И то — необходимо.
— Добре — кимна Настя и стана, — ще си поговоря с него.
15.
За да изпълни заръката на началника, Настя не си тръгна, докато в службата не се върна Игор Лесников. Той беше уморен и измъчен, лицето му бе посивяло, очите хлътнали. Настя знаеше, че проблемите със здравето на детето му са се оказали сериозни, така че не беше чудно, че изглежда толкова зле.