Но слава богу, тази отвратителна епопея с публичното разгонване на гостите свършва. Лутов вече ме помоли да помисля върху концепция за предаването, което ще правя за кризисния център. Това ще бъде моя програма, моя рожба, ще я направя такава, каквато искам, без да мисля за пари. Има ли по-голямо щастие за твореца от възможността да се изразява свободно, без при това да брои копейките, без да занича умолително и унизено в очите на ситите богати спонсори и без да се ограничава в изявите си, за да ги направи по-печеливши!
Вика реагира неочаквано остро на статията на Хайкина. Както се разбра, тя гледала предаването, нещо повече — била почитателка на Томилина, което беше ново за мен. Дори не знаех, че жена ми обича криминални романи. Вярно, Вика призна, че започнала да чете книгите на Томилина съвсем наскоро, преди около два месеца, и аз разбрах, че по-скоро се е подвела по вкуса на своя любовник. Нищо чудно, че не съм знаел нищо за това.
— Саша, трябва да се обадиш на Томилина и да й се извиниш — заяви моята бивша съпруга.
— Защо? Да не би аз да съм писал тази статия?
— Ти се държа така, че даде повод да бъде написан този отвратителен пасквил. Трябваше ти скандалче — получи си го. Какво си мислиш — че съм сляпа и нищо не виждам? Откак загинаха Витя и Оксана, ти стана сякаш друг човек. Мислех, че смъртта им ти е подействала така, но сега разбирам, че просто не си можел да се справиш с личния си живот. Добре де, това са си твои проблеми, но какво общо имат с тях хората, които каниш за предаването? Защо те трябва да страдат, задето в душата ти е хаос? Хванал си си любовница, тя чака дете от теб, решил си да се разведеш с мен — а в резултат една достойна и талантлива жена получава такава храчка в лицето. Не те ли е срам?
— Не, не ме е срам — спокойно отговорих аз, макар, разбира се, да лъжех. Срам ме беше, и още как!
Този разговор се състоя в една късна вечер. Прибрах се вкъщи — интересно, докога ще наричам този апартамент свой дом, сигурно няма да е още дълго, — та прибрах се значи около десет часа, Вика си дойде към единайсет и веднага се развика за статията. Разбрах, че е раздразнена от нещо и се опитва да си изкара яда на мен. «Сигурно любимият не е бил на висота» — помислих си злорадо.
Заявих на Вика, че изобщо не ме е срам, след което демонстративно започнах да разгъвам дивана в хола, на който спях след развода. Но тя не пожела да проумее моя твърде прозрачен намек, че сега съм уморен и искам да остана сам.
— Саша, разбирам, че вече не ме обичаш, но това не означава, че трябва да отхвърляш всяка казана от мен дума. Хайде да си поговорим спокойно — предложи Вика.
Разгънах дивана и се тръшнах на него с разперени ръце и крака.
— Добре де, давай, вещай, пророчица такава! — разреших й снизходително.
Вика преглътна обидата, без да й мигне окото. Да, голямо нещо е чувството за вина, какво ли не прави с хората!
— Знам как сте печелели пари по-рано — много спокойно каза Вика. — Всичко знам, Оксана ми разказваше.
Моментално седнах на дивана и целият се стегнах, съзирайки опасността. Тя какво, да не е решила да ме шантажира? Много интересно.