— Никога нямаше да ти призная, че съм наясно с това, ако не беше се развел. Ти си постъпвал подло, но аз много те обичах и не исках да те е срам пред мен. Мислеше си, че нищо не знам, и така беше по-добре. Защото ако разбираше, че съм вътре в нещата, но продължавам да те обичам, сигурно щеше да престанеш да ме уважаваш. Това е сложно, Саша… Аз ценях отношението ти към мен, ценях нашата любов и затова мълчах. Не можех да престана да те обичам и сама се отвращавах от себе си, но въпреки това те обичах. В края на краищата всички правят пари по някакъв начин, защото трябва да се живее, а ти поне никого не убиваше и не обираше. Затварях си очите. А когато колегите ти загинаха и ти рязко смени тоналността на предаването, разбрах, че с тази гадост е свършено, че вече ще печелиш от скандали, което е не по-малко отвратително. Ти нагази в нова кал. Но аз бях готова да се примирявам и с това, защото те обичам. Следиш ли мисълта ми?
— Трудно — процедих през зъби, смаян от този неприкрит цинизъм. Тя ме била обичала, дори още ме обичала… Искала да си затвори очите за всичко, което пречело на любовта ни, а същевременно през цялото време си е лягала с оня селски Ромео и даже е наела убиец, за да се отърве от мен. И да хвърли в краката на новия си мъж тези «мръсни пари» и всичко, купено с тях! Абе как й се обръща езикът! Нима толкова зле съм познавал жена си?
— Повтарям, за да може по-лесно да ме разбираш — каза тя с тон на търпелива учителка, която обяснява на двойкаджия Питагоровата теорема. — Знам, че всички средства за масова информация работят заради парите, а не заради информацията. Но докато това засягаше телевизията и теб, Александър Уланов, аз търпях, защото те обичам. Не обичам обаче журналистката Хайкина, не я познавам, тя за мен е никоя. И искам да ми отговориш: защо е изфабрикувала това?
Свих рамене.
— Не виждам връзка между първата и втората теза. Откъде да знам защо го е написала? Искала — написала, това е. Може пък да не й харесва Томилина.
— Саша, не се преструвай на малоумен! — ядосано процеди Вика. — Та ти прекрасно разбираш, че някой е платил на Хайкина за този текст. Знаеш ли кой го е направил?
— Абе престани да си измисляш! — избухнах аз. — Никой на никого не е плащал, просто всеки вестник се нуждае от някое оскърбително материалче, защото хората си примират да четат такива. Един вестник трябва да се продава добре и в името на тази цел всякакви средства са позволени. Каква е толкова тази Томилина, та някой да плаща за материал срещу нея? Обикновена писателка, такива като нея има стотици, че и хиляди.
— Но за никого от твоите гости не бе излизала такава публикация. Прав си, каква е Томилина, сравнена с останалите! В предаването ти са участвали и бизнесмени, и кинодейци, и лекари, и политици — какви ли не! Ала те изобщо не изглеждаха добре на екрана, за разлика от Томилина. Само че, кой знае защо, гадости се написаха именно за нея. Защо, Саша? Искам да знам каква е причината за това.
— Защо ли? Ами защото винаги са имали под ръка други поводи да напишат язвителна статия, а сега се е случило затишие, втурнали са се да търсят тук-там кого да залеят с кал в утрешния брой и пред очите им е попаднало «Лице без грим». И изобщо не разбирам защо вземаш това толкова присърце. Да не би да се познаваш с Томилина? Какво толкова си се настървила посред нощ?
— Понеже знам, че не съществува никаква журналистка Хайкина. Няма такава, разбираш ли? Тя е мит. И искам да съм наясно защо някой, оскърбявайки в пресата моя съпруг, се крие зад псевдоним. Саша, страхувам се.
— Аз вече не съм ти съпруг — изтърсих първото, което ми хрумна.
Но тази реплика не смути Вика. Тя упорито вървеше към целта, която виждаше пред себе си. Аз обаче за съжаление не съзирах тази цел, колкото и да се мъчех.
— Това няма значение. Ние изживяхме заедно много години и все още продължаваме да сме под един покрив. И когато те сполетят неприятности, ще засегнат и мен. Ако сега на вратата се позвъни и у нас нахлуят въоръжени главорези, които искат да си разчистят сметките с теб, те няма да се интересуват дали сме разведени официално.
— Какви ги приказваш? — вперих в нея изумен поглед. — Какви главорези? Защо трябва да нахлуват и да си разчистват сметките с мен? Ти с всичкия си ли си, Виктория?
— Да! — закрещя тя. — С всичкия си съм! Ти обаче май не си! Живя с парите, които Андреев измъкваше от хората. Защо тогава се надяваш, че всички безумно те обичат? Че са приемали това като нещо нормално и са си затваряли очите като мен? Изобщо не разбирам защо още си жив след всичко това. Аз мълчах, защото те обичах, а те, те защо мълчаха и не те закачаха? Всеки ден с ужас очаквах нещо да ти се случи. И съм сигурна, че Витя и Оксана бяха убити заради това. А ти ще бъдеш следващият.