— По-тихо, по-тихо — опитах се да я успокоя, — всички съседи ще те чуят. Успокой се малко! Добре, аз ще бъда следващият. И после какво? Как свърза всичко това със статията за Томилина?
— Ама ти не разбираш ли? — Вика заговори по-тихо, но все така възбудено. — Статията беше не за Томилина, а за теб. Тъкмо теб разнищиха там, а Томилина беше просто повод, нищо повече. Тяхната основна мишена си ти. Случайно им е паднала една добра писателка — поразнищили са и нея, какво толкова, ще изтърпи. Чуй сега какво мисля по този повод. Докато беше жив Андреев, не са ви закачали, защото той е имал някакво оръжие срещу тях. Умеел е да разговаря с всекиго от тези хора, инак нямаше да плащат за вашата програма. Всеки от тях е бил омърсен с нещо или му е дължал нещо. Ти знаеш ли, че Андреев е работил в КГБ и ФСБ?
— Не — отвърнах объркано.
Наистина не го знаех. Гледай ти, ами Вика откъде го е разбрала?
— Работил е. И срещу всички тези бизнесмени и предприемачи е имал цяла камара компромати. Страхували са се от него, затова са му плащали и са мълчали. А сега той не е между живите. И те искат да си получат паричките обратно. Или да те изтрият от лицето на земята, да унищожат кариерата ти и живота ти. Саша, подозирам, че статията е поръчкова, това е начало на акция срещу теб. Спомни си какво пишеше там: предаването вече е мъртво, аз никога повече няма да включа телевизора в познатия час, водещият е изразходвал всичките си интелектуални запаси, нито един уважаващ себе си общественик не би сметнал за възможно да участва в тази идиотщина, а ако се намери такъв, тогава той няма да заслужава нито внимание, нито уважение, защото всичко наоколо е купено. И това е само началото. Утре ще се появи и някоя друга публикация, още по-остра, вдругиден — още една. Познавам този механизъм, всяка следваща статия ще бъде все по-груба и безжалостна, защото ще разчита на вече разгневената тълпа. Първият удар може да бъде съвсем лек, дори незабележим, но ако човек го пропусне и не отвърне, непременно ще последва нов. После още един и още един, тогава в побоя ще се включат всички присъстващи, защото ще се задейства стадният инстинкт «да доубием». Вече никой няма да си спомня с какво се е провинил човекът и голяма ли е вината му, всички ще мислят само за сладостта да нанасяш удари и ще гледат с наслада чуждата болка и унижение. Вземи годишните течения на вестниците и проследи развитието на който и да е скандал, тогава сам ще разбереш как става това. Прав си, Томилина наистина няма нищо общо. Но ти трябва да се засрамиш, задето заради тази история е пострадал един абсолютно невинен човек.
— Не се срамувам — повторих студено, — мисля, че вече си изяснихме този въпрос. Какво целиш? Да се обадя на Томилина и да й се извиня ли? Обаче нямам телефонния й номер.
— А как си се свързвал с нея?
— Чрез Дороган. Той ми я предложи, пак той я докара в студиото. Какво искаш от мен?
— Да не пропуснеш удара, докато не е станало късно. Направи нещо, Саша, умолявам те! — Очите й се напълниха със сълзи, устните й затрепериха. — Не искам да те прекършат и да съсипят живота ти. Ако трябва да бъдем честни, ти си го заслужаваш, но аз те обичам и не искам да избухне скандал, който ще те унищожи като телевизионен журналист. Ти водеше нечестна игра, мръсна и отвратителна, но иначе си талантлив и ще бъде несправедливо да те погубят.
Едва се сдържах да не й кажа всичко, което мисля по този повод. Обичала ме, талантлив съм бил, била готова да ми прости за игричките ми с мръсните пари, била загрижена за кариерата ми! И то въпреки че я напускам заради друга жена и се готвя да стана баща — каква смехория! Но аз не забравях: жена ми искаше да ме убие и ако й кажа, че знам това — край с мене! Останал съм жив досега само защото навреме намерих възможност да отстъпя, предоставяйки й правото да се разпорежда с цялото ни имущество. Щом разбере, че лъжа, задето искам да създам ново семейство, че знам за поръчката, тя все пак ще ме убие. Защо трябва да оставя една жива бомба със закъснител, която може да избухне всеки момент? Напротив — трябва да се преструвам, че не знам нито за килъра, нито за любовника й. И с вид на глупак да слушам истеричните й крясъци колко ме била обичала. Вярно, тя беше права за много неща, нито секунда не съм се съмнявал, че някой от хората, които плащаха за предаванията, е убил Витя и Оксана, след като му е писнало. Може да е имало и други причини, но че взривното устройство в колата на Витя са поставили именно «спонсорите» — в това не се съмнявах. И статията на Хайкина беше насочена срещу мен, а горката бременна дебелана Томилина случайно бе попаднала под ударите. По-нататък всичко ще се развива по схемата, която току-що толкова красноречиво ми описа моята бивша съпруга. Точно така ще стане. Само че това вече не ме вълнува. Не възнамерявам да оставам в телевизията, така че да правят каквото искат с репутацията ми, да ме режат на парченца, ако щат, да ме унижават на воля. Аз ще работя в центъра при Лутов и ще се занимавам със съвсем други програми, които ще се купуват не само от руските канали, но и от телевизии от цял свят.