Доста бързо успя да се съвземе и успокои. Така де, какво толкова страшно е станало? Нищо, абсолютно нищо. Вярно, неприятно е, когато те оскърбяват публично, като те наричат на висок глас тлъста безсрамна крава пред десетки хора, но това може да се преживее.
Все пак сърцето я заболя и от метрото до своя блок Татяна се принуди да вземе такси, за да не рискува. Когато влезе в апартамента, в първия момент се учуди, че не чува веселия глас на Ирочка и не усеща обичайната миризма на вкусна гозба, но още в следващата секунда си спомни как зълва й й каза, че през целия ден ще се развлича със своя кавалер. Взе валокордин и полегна на дивана в хола с надежда да подремне, но не можа да заспи. След двайсетина минути Татяна стана, зави се с дебелото карирано одеяло и подреди на масата записките на магьосницата Инеса, които бе донесла със себе си. Нямаше определена цел, просто някъде в дълбините на съзнанието й шаваше мисълта: записките — ключовете. Тази мисъл се бе появила по пътя от блока на Пашкова към метростанция «Лубянка» и оттогава мира не й даваше.
Към осем часа вечерта се обади Стасов и я предупреди, че няма да се прибере скоро.
— Вечеряйте без мен, момичета — каза той, — а аз ще прескоча до Лиля, та да не плаче вече по разни глупави поводи.
— Разбира се, върви — съгласи се Татяна. — Ще те почакам за вечеря.
— В никакъв случай! Трябва да спазваш режима си на хранене. Кажи на Ира, че съм наредил да седнете на масата строго по разписание.
— Няма да успееш, диктаторе — засмя се тя. — Ира още не си е дошла, така че няма кого да командваш.
— Как така, къде е тя?
— Насреща.
— С оня «Бентли Континентал» ли?
— С него. Върви, Стасов, и за нищо не се тревожи.
Предстоеше й дълга самотна вечер, каквито отдавна не бяха се случвали в живота й. Там, в Питер, Ирина постоянно имаше някакви любовни връзки и вечер често излизаше ту на среща, ту при приятелки. Но откак се преместиха в Москва, обикновено вечер си седеше вкъщи. А ако нея я нямаше, вкъщи си беше Стасов.
Какво пък, семейна вечеря днес няма да се получи, вероятно Маргарита ще нахрани Стасов и той ще се прибере сит. А Ира ще вечеря в компанията на своя «Бентли». Татяна отвори хладилника и следвайки указанията, които й бе дала зълва й сутринта, извади баничките с извара и буркан сметана. Стопли си на печката мляко, което много обичаше, и отряза голяма филия мек бородински хляб. Ира май й бе казала да изяде салатата от зеле, но Татяна реши да не й се подчини — зелето щеше да почака до утре.
Когато приключи с вечерята, тя се върна към записките на Пашкова. Четеше ги поред, съвсем безцелно, като се надяваше, че някоя дума или фраза ще й се набие в очи. Нали неслучайно мисълта «записките — ключовете» се бе появила в главата й, значи нещо се бе запазило в паметта й и сега даваше сигнал.
Навън бе започнало да се мръква, когато Татяна намери това, което търсеше — записките на Пашкова за човек, изглежда, художник или скулптор, който искал да се избави от натрапчивия образ на счупена ръка. «Оплаквания, че без този образ произведението според него не изглежда завършено, а всички критици единодушно твърдят, че той е вече излишен, че е повторение. Самият Р. разбира, че се повтаря, но не може да изпита творческо удовлетворение, докато не въплъти образа. Първи сеанс — общо опознаване и потапяне до събития с тригодишна давност. Няма резултат. Втори сеанс — потапяне приблизително до 10-12 години. Изглежда, имало е опит за самоубийство, който Р. отрича. Трети сеанс — опитът за самоубийство се потвърждава, но Р. продължава да отрича. Засега не разбирам защо, не бива да се продължава.»
«Р.» в записките на Пашкова означаваше «Рафаел» — това име тя бе дала на неизвестния клиент за «контакта с висшите сили», именно това име бе записано най-отгоре в листа с бележките й.
Придържайки с една ръка одеялото, което все се смъкваше от рамото й, Татяна се надигна тежко от мекия диван и отиде до рафтовете с книги. Тук някъде имаше томчета по изкуство и албуми с репродукции. Много добре си спомняше, че в тях беше виждала картини, в които присъстваше образът счупена ръка. Търсенията й се увенчаха с успех. Ето ги, репродукциите на картини от художника Фролов. Да, сега Татяна разбираше смисъла на неговите оплаквания. Наистина във всяка картина присъстваха или прекършен клон, или безжизнено увиснала ръка, или цветя с пречупени стебла. Макар и в дребен детайл, прословутият образ непременно се появяваше.
Фролов значи. Народен художник на Русия, известна личност. И той е посещавал най-обикновена магьосница? Нещо не се връзва. Впрочем творческите личности са бохеми, различни са от другите, техните постъпки са непредсказуеми. Та нали има модни художници и поети, които печелят много пари, пък носят стари, протрити дънки и пуловери с дупки на лактите, а не костюми от Карден. И то далеч не от скъперничество, а защото така «усещат» по-добре себе си.