Тя погледна часовника — вече беше късно да търси сведения, минаваше десет. Добре де, Фролов няма да избяга до утре. Татяна грижливо събра разхвърляните по бюрото записки в големия кафяв плик и извади дебелата папка с ръкописа на недописаната книга. Време беше да се стегне и да продължи работата върху повестта. А дори не си спомняше какво бе писала в началото. Трябваше да прочете отново всичко и да се заеме с продължението.
Стасов се върна към полунощ, беше необичайно мълчалив и оклюман.
— Как е Лиля? — попита Татяна, докато той събличаше костюма си и го окачваше в гардероба.
— Добре е.
— Не плаче ли вече?
— Плаче. Таня, трябва да поговорим.
— Нямаш проблеми — засмя се насилено тя. — Искаш да ми съобщиш нещо неприятно ли?
— Нищо особено. Разбираш ли… Лиля моли през юни да я заведа на море. Опитах се да й обясня, че не искам да те оставям сама, че не се чувстваш много добре, че скоро ще раждаш, но тя повтаря едно и също: ти вече не ме обичаш, сега ще обичаш детето, което ще роди леля Таня. Толкова много плаче… Сърцето ми се къса.
— Ами заведи я. С мен всичко ще е наред, ще раждам в края на юли или началото на август, прекрасно можеш да си починеш с Лиля месец и половина. Стасов, не създавай проблеми там, където ги няма.
— Но това не е целият проблем.
— Какво друго има?
— Рита ще дойде с нас.
— Кой измисли това? — попита Татяна.
— Така иска Лиля. Много моли да отидем всички заедно.
— Прекрасно! Новата съпруга чака дете, а мъжът отива на почивка с бившата си съпруга. Стасов, на теб самия не ти ли е неудобно да поставяш така въпроса? Ако отидеш с Лиля, аз ще възприема това като нещо нормално, защото е твоя дъщеря. Но ако при това прекарваш времето си с Маргарита, не съм сигурна, че ще бъда във възторг.
Татяна мрачно излезе от стаята, оставяйки Владислав сам. След минута той се появи при нея по къса хавлия.
— Танечка, хайде разбери ме, не ми се сърди, мила.
— Не се сърдя — спокойно отвърна тя. — Лиля е твоя дъщеря и нейното душевно спокойствие заслужава всякакви жертви. Върви на морето, почини си както трябва. Ира ще ме наглежда тук.
— Не, не го казвай така. Та аз виждам, че си ядосана. Моля ти се, Таня!
Тя се притисна до него, свря лице в рамото му, нежно го целуна и го погали по главата.
— Край, Стасов, въпросът е решен. Отиваш с Лиля на морето. А дали с вас ще бъде и Маргарита — това няма значение. В края на краищата тя е майка на Лиля, а не само твоя бивша съпруга.
— Дай ми дума, че няма да се сърдиш — настояваше той.
— Не се сърдя. Изхвърли го от главата си. Върви да спиш.
— Ами ти?
— Аз ще чакам Ира. И без това не мога да заспя, докато тя не се прибере.
— Нали няма да се обидиш, ако си легна? Наистина страшно съм уморен.
— Лягай. Не си ли гладен?
— Не, Ритка ми сложи да вечерям, та аз бях при тях цялата вечер.
Стасов отиде в спалнята, а Татяна отново се настани в хола с ръкописа си. Успя да прочете почти половината, докато в бравата плахо изщрака ключ. Ира се прибра. Лицето й сияеше, ръцете едва удържаха поредния букет, този път дори по-разкошен от предишния.
— Таня, още ли не спиш? — прошепна тя, надничайки в хола.
— Не — също шепнешком отговори Татяна. — Хубаво ли прекара?
— Аз ще се омъжвам — изтърси Ира.
Татяна тутакси се надигна от дивана и като придържаше одеялото на рамото си, хвана зълва си за ръката и я повлече към кухнята.
— Е, сега разказвай ясно и последователно! — рече тя полугласно, след като плътно затвори вратата на спалнята, за да не събуди мъжа си.
Ира хвърли букета на кухненската маса и се настани с подвити крака на мекото ъглово диванче.
— Той ми направи предложение. И аз го приех.
— Това е чудесно! — усмихна се Татяна. — Може би е време да се запознаем с него? Той с какво се занимава?
— Президент е на банка — съобщи Ирина и щастливо се засмя. — Представяш ли си? Трябваше да преживея сто двайсет и пет несполучливи връзки с женени мъже и тъпи ергени, да изплача цяло море сълзи и да изпохапя сто възглавници, за да намеря в края на краищата прекрасния принц. Умен, красив, богат и разведен. Господи, чак не ми се вярва, че това се случва с мен! Танюша, кажи, ти радваш ли се?