— Разбира се, мила. Ако всичко е така, както казваш, ти си го заслужила. А помниш ли как не искаше да се местим в Москва! Представяш ли си да те бях послушала? И кога ще е сватбата?
— О, ами засега не се знае точно, но скоро. Искаме първо да попътуваме някъде в чужбина, отвъд океана. Той предлага в Америка, в Маями. Казва, че там имало разкошни курорти. Ще ти липсвам ли много?
— Зависи кога смяташ да отплаваш.
— Искаме да заминем някъде в началото на юни, ако успеем. Каза ми, че няма да имаме проблеми с визи и билети, това е много скъпа екскурзия и желаещите не са толкова много. Самият той има виза за пет години, а американските му партньори ще ми пратят покана като негова годеница. Ах, Таня, наистина ли е възможно това да се случи на мен?
— Случва се, както виждаш. Много се радвам за теб. Защо захвърли цветята на масата? Сложи ги във вода, ще увехнат, не ти ли е жал, толкова са красиви!
Щастливо усмихната, Ирочка се зае с цветята, а Татяна тъжно се замисли как скоро ще остане съвсем сама. Стасов ще замине с Лиля и Маргарита за морето, Ира ще отлети към Атлантическото крайбрежие, а тя ще си кукува тук, ненужна никому, насаме със страховете си, да не би да загуби детето още преди да се е родило. Съвсем сама в чуждия град, без роднини и без приятели, дори без работа. Впрочем това сигурно е за добро — ще може да се съсредоточи и бързо да допише многострадалната си книга.
17.
Работният ден на Каменская започна с нещо неочаквано. Тя беше в кабинета на Гордеев, когато телефонът иззвъня. Виктор Алексеевич вдигна слушалката, после хвърли бърз поглед към Настя.
— Да, тук е — каза той на невидимия си събеседник. — Коя, Уланова ли? Сега ще я попитам. — Той похлупи микрофона на слушалката с длан и се обърна към нея: — Очакваш ли Уланова?
— Не — учудено отговори Настя. — Коя е тази жена?
— Виктория Уланова. Не я ли познаваш?
— Сигурно е съпругата на Уланов — сети се тя. — Какво, дошла е тук ли?
— Да, стои на пропуска и иска да се види с теб.
— Нека й издадат пропуск, ще сляза да я взема.
Настя тръгна надолу по стълбите, недоумявайки какво ли може да иска съпругата на Александър Уланов. Бяха се срещали само веднъж, почти веднага след убийството на Андреев и Бондаренко, когато провеждаха масови разпити на всички от екипа на програмата «Лице без грим» и техните близки. Тогава Виктория й се стори спокойна и уравновесена жена, без капка агресия, неспособна на решителни действия. Какво ли може да се е случило, та да дойде чак на «Петровка»?
Когато видя Виктория Уланова, Настя остана като гръмната. Пред нея стоеше съвсем друг човек. По-грижливо облечена, с добре боядисана коса и внимателно положен грим, със скъп шлифер върху елегантния костюм. Съпругата на Александър Юриевич приличаше на жена, стигнала до границата на отчаянието. Лицето й изглеждаше като изсечено и някак сухо, очите й горяха със студен пламък, устните й бяха стиснати.
Настя я заведе в кабинета си и й предложи да се съблече.
— Какво ви се е случило? — попита тя. — Толкова сте се променили външно.
— Дойдох да се посъветвам с вас — каза Уланова. — Александър не е в състояние да оценява адекватно ситуацията и искам да поема нещата в свои ръце. Ако не го е грижа за кариерата и живота му, на мен това все още не ми е безразлично, макар че той се разведе с мен.
— Как така се разведе? — глупаво попита Настя, разбирайки, че сега пред очите й се случва нещо важно и не бива да изпуска нишката, а всъщност нищо не проумява. Спомни си, че се канеше да си поговори със съпругата на Уланов за това още когато Татяна й разказа за контактите му с Лутова, но така и не намери време.
— Както се развеждат всички хора — сви рамене Виктория. — Знаете ли защо загинаха директорът на програмата и Оксана Бондаренко?
— Досещам се — предпазливо каза Настя, като се стараеше да улови връзката между развода на съпрузите Уланови и гибелта на служителите на телевизионната програма.
— Витя Андреев изнудваше за пари спонсорите на предаването. И Александър участваше в това. Имам предвид не в изнудването, а в получаването на парите. Той знаеше с какви средства съществува програмата и това го устройваше. И съм сигурна, че спонсорите са решили да си разчистят сметките с тях. Убиха Витя и Оксана, а Саша го погнаха по друг начин. Във вестника излезе отвратителна статия. Ето, донесох ви я.
Тя й подаде същия брой на онзи ежедневник, който Настя вече бе видяла и прочела във входа на блока на Стасови до плачещата Ирочка.
— Да, четох тази публикация — кимна Настя. — Честно казано, стори ми се, че е насочена най-вече срещу писателката Томилина, а вашият съпруг е пострадал покрай нея.