— Нищо подобно — разпалено възрази Виктория, — тъкмо обратното е! Ударът е насочен срещу Саша, а писателката е пострадала случайно. Саша не желае да разбере с какво го заплашва това. Той е увлечен по новия си живот и не иска да мисли за нищо, включително и за бъдещето си. А аз много добре разбирам какво ще се случи утре.
— И какво ще се случи? — попита Настя.
— Ще излезе още една статия, после още една, а после ще го въвлекат в скандал, след който той няма да изчисти името си, докато е жив. И с работата му като телевизионен журналист ще бъде свършено. А Саша не умее да прави нищо друго, пък и не иска, защото просто е създаден за тази работа. Ако му я отнемат, той ще бъде унищожен като личност, разбирате ли?
— Почакайте, Виктория Андреевна, намалете темпото. Не успявам да следя промените във вашия живот. Защо се разведохте, ако мога да попитам?
Уланова помълча, загледана в прозореца. Личеше, че въпросът й е противен, но решимостта, изписана на увяхващото й симпатично лице, красноречиво говореше, че тя е решена да отиде докрай и да отговаря дори на въпроси, които никак не са й приятни.
— Той има друга жена и тя чака дете от него — най-сетне продума тя.
— Но когато разговаряхме с вас преди месец, не споменахте, че смятате да се развеждате — каза Настя.
— Стана внезапно. Саша ми го съобщи и ние веднага сложихме край на брака си.
— Така не става — не повярва Настя. — Браковете не се прекратяват за два часа.
— Нашия го прекратиха — тъжно се усмихна Виктория. — Саша се постара, има някакви връзки. Анастасия Павловна, не съм дошла да ви се оплаквам. Нуждая се от помощ.
— От каква по-конкретно?
— Помогнете ми да намеря човека, който е поръчал тази статия.
— Смятате, че е поръчкова ли?
— Сигурна съм.
— Ами попитайте журналистката Хайкина кой й е платил. Нищо по-просто от това.
— Опитах се. — Уланова се усмихна някак странно. — Но работата е там, че в този вестник няма такава журналистка. Това е поръчков, добре платен материал, подписан с измислено име. Ето защо съм сигурна, че е началото на акция срещу Саша.
— А защо всъщност това толкова ви безпокои, Виктория Андреевна? Александър Юриевич вече не ви е съпруг, той има друга жена, която скоро ще му роди дете. Защо вземате толкова присърце професионалната му кариера?
Уланова отново замълча, но този път паузата продължи повече.
— Обичам го. Да, аз продължавам да го обичам въпреки всичко. И не мога да остана равнодушна, искам да му помогна.
— По какъв начин?
— Искам да разбера кой стои зад тази статия.
— И после какво? Виктория Андреевна, нали не смятате да отидете при този човек и да го застреляте?
Уланова я погледна право в очите. Лицето й беше спокойно и съсредоточено.
— Разбира се, че не. Но трябва да знам кой го е направил. А после вече ще измисля как да предотвратя скандала.
— С шантаж ли? — заинтересува се Настя.
— Не, защо? — отново се позасмя Уланова. — Това е грубо. Ще науча кой е този човек и ще отида при него с делово предложение.
— И какво ще бъде то?
— Ще предложа да му върна парите, които е платил за предаването. Ако тези недоволни хора са няколко, мисля, че ще мога да върна парите на всичките. В края на краищата ако те отмъщават, защото са ги скубали, най-просто е да бъдат обезщетени.
— Почакайте, почакайте! — Настя се хвана за главата. — Нищо не разбирам. Какви суми са вземали от тях за излъчване на предаванията?
— Различно — от пет до двайсет хиляди долара.
— От всекиго ли?
— Не, какво говорите! Притискали са ги избирателно, приблизително всеки пети или шести. Останалите са пускали безплатно.
— Но въпреки това не виждам смисъл — упорито възрази Настя. — Та нали не става дума за отвлечено дете, при което човек е готов на всичко, само и само да го изтръгне от ръцете на изнудвачите. Касае се просто за едно телевизионно предаване. И щом то не е жизненонеобходимо, защо трябва да се плаща? А ако е толкова важно, че хората са готови да плащат, защо е нужно после да се разчистват сметки? Нали никой не ги е принуждавал насила да дават парите! Ако са решили да мъстят на изнудвачите, обезщетяването няма да ги задоволи, уверявам ви.
— Аз пък ви уверявам, че ще ги задоволи — хладно отговори Уланова. — Ситуацията се променя ежедневно. Един е платил, защото е сметнал, че трябва, но после и друг е платил, и трети… А после са се срещнали и са се обединили. Когато човек си мисли, че той е единственият ощетен, кой знае защо, готов е да се примири с това. Ала открие ли, че е бил замесен в планирано изнудване, у него се пробужда злоба и желание поне да си отмъсти, а ако успее — и да си върне парите. Още повече че не е сам, редиците укрепват, защо да не опита!