Какво пък, помисли си Настя, това звучи смислено. Виктория Андреевна има известно право. Разсъжденията й са логични.
— И вие сте готова да върнете всичките тези пари? — попита тя недоверчиво.
— За да предотвратя разправата със Саша? Да, може би не всичките, но колкото мога. Ще продам апартамента, на Саша той и без това не му трябва, нали се мести при новата си жена. Ще си продам накитите, колата. Имам и пари в банка. Ако хората, които стоят зад всичко това, са около седем-осем души, ще се разплатя с тях напълно, но ако са повече, няма да мога да върна цялата сума. Е, тогава се надявам да се разберем. Анастасия Павловна, подскажете ми къде да открия тези хора! Всъщност дойдох при вас само заради това.
Къде да търси човек хората, които са поръчали статията «Сбогом, лице, да живее гримът!»? Разбира се, ако се вярва на версията на Виктория Уланова, материалът е бил насочен срещу водещия на предаването, а далеч не срещу Татяна, но все пак… В главата на Настя се зароди една безумна идея. Но без разрешението на Гордеев не би посмяла да я изкаже.
— Елате с мен! — решително рече тя. — Ще се консултирам с колега, който знае.
Двете отидоха до кабинета на Житената питка. Настя помоли Уланова да почака в коридора, а тя влезе при началника.
— Виктор Алексеевич, какво бихте казали да изпратим Уланова в «Грант»? — предложи тя. — Нали трябва да изясним кой в това бюро продава информация? Така ще разберем, без ние да се показваме там.
Гордеев се замисли. Настя разбираше какво именно го безпокои. Не бива да се въвличат частни лица в процеса на разкриването на престъпления. Това, разбира се, се правеше постоянно, но все пак бе по-добре да се използват хора, които имат що-годе някакъв опит и могат да проявят хитрост, пресметливост. Идеалното е те да бъдат бивши оперативни работници или бивши служители от други служби на милицията. А в случая разполагат с една симпатична спокойна жена, която няма нищо общо с пагона. Макар че, от друга страна, професията й е такава, че някои милиционери не струват пукната пара в сравнение с нея.
— С какво се занимава тази Уланова? — попита полковникът.
— Журналистка на свободна практика, пише по поръчка на няколко чуждестранни издания за проблемите на жената в съвременна Русия. Доколкото ми е известно, вземала е интервюта… — И Настя назова няколко много известни имена: на певица, на топмодел, на кинозвезда…
— Охооо! — проточи Виктор Алексеевич. — Браво на нея! До тези дами не е лесно да се добереш, а да им се угоди е още по-трудно. Поне за една от тях са ми разказвали, че пет пъти са й носили за одобрение текста на едно интервю, а тя все не го е подписвала, защото не й харесвало, макар че всичко било записано дума по дума от диктофона. Материалът така и не излязъл. А Уланова значи е успяла, браво!
— Така че какво ще кажете? — плахо попита Настя. — Можем ли да й препоръчаме да се обърне към «Грант»?
— Вероятно ще разреша — замислено произнесе той. — Но с няколко уговорки. Ако тя е права и хората, които търси, са организирали убийството на Андреев и Бондаренко, да я пратим при частните детективи би означавало да подложим на удар и нея, и себе си. Това в никакъв случай не бива да става. Измисли й по-безопасна и по-правдоподобна мисия. Но да не е прекалено далеч от истината, инак заинтересованите лица веднага ще усетят измамата.
— Може да каже, че иска да събере компрометиращи сведения за Хайкина, за да си отмъсти заради статията за мъжа й — предложи Настя.
— Да, би могло — съгласи се Гордеев. — Разбери се с нея за взаимопомощ. В мисията й трябва да има нещо такова, което да ни позволи веднага да определим откъде изтича информацията. Налага се добре да разнищим нещата в това бюро, убийството на депутатката нас чака, а ние изобщо не напредваме. Че и тези подхвърлени писма… Да се чудиш просто. Ти говори ли с Коротков?
— Говорих. Той не е получавал никакви анонимки.
— И Гмиря не е получавал. Излиза, че само нашият Лесников е бил удостоен. Ти, детко, разбира се, не си права за много неща, но че не обичаш политиката — това е правилно. И аз вече не я обичам. Мръсна работа. А спомняш ли си как през осемдесет и девета слушахме репортажите от Първия конгрес на народните депутати? Цялото управление не работеше, към десет сутринта се събирахме пред телевизорите и гледахме как хората, които ние отъждествявахме с руската съвест, развенчаваха комунизма. Струва ми се, че дори ти тогава започна да се интересуваш от политика.