Настя внимателно притвори вратата на стаята, отиде на пръсти в кухнята и отвори хладилника с надеждата да намери нещо, годно за вечеря. Надеждите й обаче не се оправдаха. Наистина имаше много продукти, но всичко трябваше да се готви. А на нея естествено не й беше до това. Добре де, ще се задоволи с кафе и бисквити. Хем вкусно, хем засища, хем не иска никаква подготовка. Вземаш чиста чаша, бисквитите и буркана с нескафе «Капитан Колумб» — и можеш вече да не ставаш, защото — слава богу! — електрическият чайник си е на масата.
Настя прекара двайсетина минути в блажена тишина, но после телефонът зазвъня ужасяващо силно. Тя се стресна, осъзнавайки, че апаратът бе останал в стаята, току до главата на спящия й съпруг, и се втурна да вдигне слушалката. Но беше късно. Алексей се беше събудил и се въртеше под одеялото.
— Анастасия Павловна? — чу тя в слушалката смътно познат глас.
— Да, аз съм.
— Готовчиц се обажда.
Разбира се, че беше Готовчиц. Сега Настя ясно си спомни неговия тембър и начина му на говорене.
— Искахте веднага да ви съобщя, ако някой потърси Юля по телефона…
— Да. И кой я потърси?
— Някой си Дмитрий. Не си каза фамилното име.
— Вие обяснихте ли му, че жена ви… — Настя се запъна.
— Не, нали ме предупредихте. Попитах го какво да й предам. Той остави телефона си и каза, че ще чака Юля да му се обади.
— Не го познавате, така ли?
— Не.
— И не сте чували това име от Юлия Николаевна?
— Не — повтори Борис Михайлович.
Настя си записа името и телефонния номер, които Готовчиц й продиктува. Някъде вече беше виждала този номер… Отдавна, преди години, но го бе виждала. И дори беше го набирала. Анастасия Каменская имаше прекрасна памет за цифри.
— Кога се прибра? — сънено попита Алексей.
— Току-що — бързо излъга тя.
— Не ме лъжи, нали подушвам твоя «Колумб». Вече и кафе си пила. Защо не ме събуди?
— Дожаля ми, толкова сладко спеше.
— Между другото — не съм вечерял. Докато те чаках, нарочно легнах да спя, за да се спася от глада. Ама ти само ще се радваш да умориш мъжа си от глад.
Настя се засрами. Все пак е непоправима егоистка! Мисли само как да избегне разговорите и да постои сред тишина и самота, а Льошка я чака, гладен.
Но угризенията й бързо се изпариха под натиска на любопитството. Кой е този Дмитрий с този толкова познат телефонен номер? Трябва да си спомни, трябва! Разбира се, утре сутринта ще отиде в службата и само за десет минути ще научи чий е телефонът, но дотогава има още толкова време, а й се иска да научи по-скоро… Вярно, може да набере номера и да поговори с абоната, но е опасно да не развали всичко.
Потътри се след мъжа си в кухнята, повтаряйки си мислено седемте цифри и името: Дмитрий. Не, определено се беше обаждала на този номер. Преди няколко години. Само ако можеше да си спомни при какви обстоятелства…
— Боже, какво правиш? — изтръгна я от мислите й уплашеното подвикване на Алексей.
— Какво правя ли? — Тя с недоумение погледна ръцете си и откри, че се опитва да обели краставица за салатата с дръжката на супена лъжица. — Извинявай — промърмори виновно, — бях се замислила.
— Седни, ако обичаш! — ядосано каза мъжът й. — Поне не хаби продуктите. Никаква полза от теб…
В продължение на няколко минути само потракването на ножа нарушаваше тишината в кухнята: Алексей бързо режеше краставици и марули. Настя се опита отново да се съсредоточи върху познатия телефонен номер, но мъжът й за пореден път прекъсна този сладостен процес на самовглъбяване.
— Какво става с теб? — попита той, без да се обръща.
— Нищо, слънчице, нали ти казах: просто се бях замислила.
— Може би най-сетне ще престанеш да ме правиш на идиот?
В гласа му толкова явно прозвуча студенина, че Настя неволно потрепери. Господи, какво има сега? С какво се е провинила пак?
«Не биваше да се омъжвам! — за кой ли път обречено си помисли тя. — Нито за Льошка, нито за когото и да било. Не съм създадена за съвместен живот.»
— Нямаше ме само някакви си три месеца, дори по-малко — продължи Алексей, — а когато се върнах, заварих вместо теб — съвсем друг човек. Минаха три седмици, откак се върнах, и през всичкото това време нито веднъж не видях до себе си жената, която двайсет години обичах и познавах като пръстите на ръцете си. Станала си друга, а не благоволяваш да ме удостоиш с каквото и да било обяснение. Сега искам да чуя ясен отговор: какво става?
— Нищо — сви рамене Настя и посегна да си вземе цигара.