Че какво, идеята всъщност не е лоша. Виновни за убийството на жена му не са хората, с които е контактувал Готовчиц, а съвсем други, за чието съществуване той дори не подозира, които никога не е виждал, но от които безумно се страхува. Онези, дето са убили Ина Пашкова.
Настя се хвана за главата. Боже мой, колко усилия бяха хвърлени за разработване на всички, упоменати в отчетите, представени от бюро «Грант» на клиентката им Юлия Николаевна! А сега излиза, че те нямат нищо общо…
Стоп!, каза си тя. Как така да нямат нищо общо? Юлия Николаевна е била убита именно защото се е свързала с бюрото. Това е несъмнено, инак нямаше да загине Дима Захаров.
Тогава остава само един вариант. Най-нелогичният и необясним, но единствен вариант.
Татяна помоли Ира да не я оставя сама, защото се чувства зле. Ирочка се уплаши, завайка се и понечи да извика лекар, но Татяна я спря с невинната лъжа, че сутринта вече е ходила в женската консултация, прегледали са я и й казали по възможност да не остава сама вкъщи. Тъй като сутринта Ира бе спала дълбоко и бе станала чак към обяд, тя не можеше да знае, че всъщност Татяна се бе отбила само до магазина за сладолед.
— Разбира се, никъде няма да излизам — с готовност се съгласи Ира. — Не е страшно, ако не се видим един ден с Андрей.
Татяна понечи да каже, че годеникът й може да дойде и тук, че е време да се запознаят, но се въздържа. Докато Стасов не изясни какъв е този «Бентли Континентал», който умее с един поглед да определи, че дамският костюм е на Версаче, по-добре да се въздържат от срещи с него.
Тя беше в прекрасно настроение, работата върху книгата вървеше лесно и й доставяше истинско удоволствие. Дори тревогата, останала от сутрешния разговор с мъжа й, не можеше да помрачи тази радост. В края на краищата всичко ще се изясни, те ще научат защо годеникът на Ирочка я е излъгал и всяко нещо ще си дойде на мястото. Наистина интуицията на Татяна й подсказваше, че зълва й ще трябва да се прости с розовите си мечти за скорошна сватба и още по-скорошна почивка в Маями, така че предварително й съчувстваше. И отново започваше да изпитва вина пред нея. Банкерът на Иришка очевидно познаваше Маргарита и знаеше, че тя си е купила такъв костюм. Но към това се прибавяха и други обстоятелства. Например той трябваше да е наясно с какво сако и с каква риза е бил този ден Стасов и дори каква запалка използва. Вярно, Татяна можеше да си представи и такава картинка: банкерът Андрей, който се познава с Маргарита Мезенцева и знае, че тя си е купила ужасно скъпия костюм, случайно вижда някъде човека, в чието семейство живее неговата годеница. Вижда го най-вероятно през деня на някое обществено място. Може би Стасов е влязъл с някого в неговата банка, а може и самият Андрей във връзка с дейността си да се е озовал на мястото, където работи Владислав. Или просто да го е видял на улицата. И е решил да измисли тази малка гадост.
Но това говори за две неща, които не са твърде радостни. Първо, той е глупак и дребен мерзавец. И второ, за да измисли такава гадост, той трябва да е наясно, че Стасов е бил съпруг на Маргарита. Но защо в разговорите си с Ирочка нито веднъж не е споменавал, че знае за това? Колкото повече Татяна размишляваше върху ситуацията, толкова по-малко тя й харесваше, затова все повече се укоряваше. Как можа тъй невнимателно да се отнесе към новото познанство на Ирина? Непростимо лекомислие. В резултат доверието на младата жена бе спечелил — за това можеше със сигурност да се съди по грейналите й от щастие очи — един мошеник, опитващ се да разруши нормалния семеен живот на Стасов.
Оттук възникваха много версии и Татяна като опитен следовател го знаеше. Годеникът можеше да бъде човек, който е срещал Стасов, когато той още е работел в милицията. Човек, укрил се от правосъдието или пък излежал наказанието си, а сетне станал преуспяващ бизнесмен, който сега се разкарва с невероятно скъпа кола. И в един прекрасен момент е решил да си го върне на човека, като му е причинил толкова неприятности. Не, не става — Стасов го е видял и не го е познал. Внасяме поправка — решил е да си го върне и е наел за целта някакъв красавец, на когото е казал: Ще завъртим главата на младата жена и ще я зарежем, за да й нанесем непоправима психична травма, ще скараме съпрузите и гадно ще хихикаме иззад ъгъла, радвайки се на съсипаното семейно огнище.